1 Тогава Иов в отговор рече:

1 Тогаз Иов отговори и рече: -

1 Then Job answered and said,

2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

2 Много таквиз съм слушал:
Окаянни утешители сте всинца.

2 I have heard many such things: miserable comforters are ye all.

3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

3 Свършват ли се праздните думи?
Или що ти дава смелост та да отговаряш?

3 Shall vain words have an end? or what emboldeneth thee that thou answerest?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

4 И аз можех да говоря както вие:
Ако беше вашата душа на мястото на моята душа
Можех да натрупам думи против вас
И да кивам с глава против вас.

4 I also could speak as ye do: if your soul were in my soul's stead, I could heap up words against you, and shake mine head at you.

5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила скръбта ви.

5 Аз бих ви укрепил с устата си,
И мърдането на устните ми улекчило би скърбта ви.

5 But I would strengthen you with my mouth, and the moving of my lips should asswage your grief.

6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

6 Ако говоря, болката ми не улекнува;
И ако мълча, какво ми отминава?

6 Though I speak, my grief is not asswaged: and though I forbear, what am I eased?

7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

7 Но сега ме много умори:
Запусти ти всичкото ми събрание.

7 But now he hath made me weary: thou hast made desolate all my company.

8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

8 Сграбчил си ме, и то е свидетелство;
И мършавостта ми стои срещу мене
И свидетелствува на лицето ми.

8 And thou hast filled me with wrinkles, which is a witness against me: and my leanness rising up in me beareth witness to my face.

9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

9 Разкъсва ме яростта му, и ме мрази:
Скърца съ зъбите си против мене:
Неприятелят ми остри очите си върх мене.

9 He teareth me in his wrath, who hateth me: he gnasheth upon me with his teeth; mine enemy sharpeneth his eyes upon me.

10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

10 Отварят устата си против мене:
Удрят ме по челюстта с хулене:
Трупат се всички против мене.

10 They have gaped upon me with their mouth; they have smitten me upon the cheek reproachfully; they have gathered themselves together against me.

11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

11 Бог ме предаде на неправедния,
И хвърли ме в ръцете на нечестивите.

11 God hath delivered me to the ungodly, and turned me over into the hands of the wicked.

12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

12 Бях в тишина, и ме накъса,
И хвана ме за врата и съсипа ме,
И тури ме цел за себе си.

12 I was at ease, but he hath broken me asunder: he hath also taken me by my neck, and shaken me to pieces, and set me up for his mark.

13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

13 Стрелците му ме обиколиха:
Пронизва бъбреците ми, и не щади:
Излива жлъчта ми на земята.

13 His archers compass me round about, he cleaveth my reins asunder, and doth not spare; he poureth out my gall upon the ground.

14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

14 Съсипа ме с съсипня върху съсипня:
Впусна се върху мене като исполин.

14 He breaketh me with breach upon breach, he runneth upon me like a giant.

15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

15 Вретище съших върху кожата си,
И окалях рога си в пръстта.

15 I have sewed sackcloth upon my skin, and defiled my horn in the dust.

16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

16 Лицето ми подпухна от плач,
И смъртна сянка има върху клепачите ми,

16 My face is foul with weeping, and on my eyelids is the shadow of death;

17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

17 Ако и да няма неправда в ръцете ми,
И молитвата ми е чиста.

17 Not for any injustice in mine hands: also my prayer is pure.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

18 О земле, не покривай кръвта ми!
И за вика ми място да няма.

18 O earth, cover not thou my blood, and let my cry have no place.

19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

19 И сега, ето, свидетелят ми е на небето,
И свидетелството ми в височините.

19 Also now, behold, my witness is in heaven, and my record is on high.

20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

20 Приятелите ми са които ми се присмиват:
Окото ми рони сълзи към Бога.

20 My friends scorn me: but mine eye poureth out tears unto God.

21 Дано Той сам защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

21 Ах, да бе възможно да се съди някой с Бога
Както человек с ближния си!

21 O that one might plead for a man with God, as a man pleadeth for his neighbour!

22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

22 Защото с минуването на преброени години
Аз ще отида на път от който няма да се върна.

22 When a few years are come, then I shall go the way whence I shall not return.