1 Тогаз Иов отговори и рече: -

2 Много таквиз съм слушал:
Окаянни утешители сте всинца.

3 Свършват ли се праздните думи?
Или що ти дава смелост та да отговаряш?

4 И аз можех да говоря както вие:
Ако беше вашата душа на мястото на моята душа
Можех да натрупам думи против вас
И да кивам с глава против вас.

5 Аз бих ви укрепил с устата си,
И мърдането на устните ми улекчило би скърбта ви.

6 Ако говоря, болката ми не улекнува;
И ако мълча, какво ми отминава?

7 Но сега ме много умори:
Запусти ти всичкото ми събрание.

8 Сграбчил си ме, и то е свидетелство;
И мършавостта ми стои срещу мене
И свидетелствува на лицето ми.

9 Разкъсва ме яростта му, и ме мрази:
Скърца съ зъбите си против мене:
Неприятелят ми остри очите си върх мене.

10 Отварят устата си против мене:
Удрят ме по челюстта с хулене:
Трупат се всички против мене.

11 Бог ме предаде на неправедния,
И хвърли ме в ръцете на нечестивите.

12 Бях в тишина, и ме накъса,
И хвана ме за врата и съсипа ме,
И тури ме цел за себе си.

13 Стрелците му ме обиколиха:
Пронизва бъбреците ми, и не щади:
Излива жлъчта ми на земята.

14 Съсипа ме с съсипня върху съсипня:
Впусна се върху мене като исполин.

15 Вретище съших върху кожата си,
И окалях рога си в пръстта.

16 Лицето ми подпухна от плач,
И смъртна сянка има върху клепачите ми,

17 Ако и да няма неправда в ръцете ми,
И молитвата ми е чиста.

18 О земле, не покривай кръвта ми!
И за вика ми място да няма.

19 И сега, ето, свидетелят ми е на небето,
И свидетелството ми в височините.

20 Приятелите ми са които ми се присмиват:
Окото ми рони сълзи към Бога.

21 Ах, да бе възможно да се съди някой с Бога
Както человек с ближния си!

22 Защото с минуването на преброени години
Аз ще отида на път от който няма да се върна.