1 Диханието ми чезне,
Дните ми гаснат,
За мене вече гробищата остават.
Дните ми гаснат,
За мене вече гробищата остават.
2 Няма ли присмиватели при мене?
И не пренощува ли окото ми в огорченията им?
И не пренощува ли окото ми в огорченията им?
3 Тури, моля, поръчник за мене при себе си:
Кой би плеснал ръка с мене?
Кой би плеснал ръка с мене?
4 Защото си скрил сърдцето им от разумност,
За това не ще ги възвисиш.
За това не ще ги възвисиш.
5 Който предава приятели на грабеж,
Очите на чадата му ще изтаят.
Очите на чадата му ще изтаят.
6 И постави ме притча на людете;
И укор станах аз пред тях.
И укор станах аз пред тях.
7 И отстъпиха очите ми от скърб,
И всичките ми удове станаха като сянка.
И всичките ми удове станаха като сянка.
8 Правите ще се почудят на това,
И неповинният ще се подигне против лицемера.
И неповинният ще се подигне против лицемера.
9 А праведният ще държи пътя си,
И който има чисти ръце ще нарасти силата си.
И който има чисти ръце ще нарасти силата си.
10 А вие всички върнете се и дойдете;
Защото не ще мога намери между вас разумен.
Защото не ще мога намери между вас разумен.
11 Дните ми преминаха:
Намеренията ми и желанията на сърдцето ми се пресякоха.
Намеренията ми и желанията на сърдцето ми се пресякоха.
12 Туриха нощ за ден:
Виделината е близу при тъмнината,
Виделината е близу при тъмнината,
13 Ако чакам, гробът е жилището ми:
Постлах одъра си в тъмнината.
Постлах одъра си в тъмнината.
14 Викнах към тлението: Отец ми си ти,-
Към червиете: Майка и сестра ми сте.
Към червиете: Майка и сестра ми сте.
15 И де е сега надеждата ми?
И кой ще види надеждата ми?
И кой ще види надеждата ми?
16 В дълбочината на ада ще слезе тя
Когато се упокоим наедно в пръстта.
Когато се упокоим наедно в пръстта.
Цариградски превод