1 И отговори Иов та рече:
2 До кога ще оскърбявате душата ми,
И ще ме съкрушавате с думи?
И ще ме съкрушавате с думи?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате:
Не ви ли е срам да ми смайвате главата?
Не ви ли е срам да ми смайвате главата?
4 И ако наистина съм съгрешил,
Грешката ми остава с мене.
Грешката ми остава с мене.
5 Но ако непременно искате да се големеете против мене
И да хвърляте против мене укора ми,
И да хвърляте против мене укора ми,
6 Научете се сега че Бог ме събори
И ме обиколи с мрежата си.
И ме обиколи с мрежата си.
7 Ето, извиквам: Неправда! но няма кой да ме чуе:
Викам, но никакъв съд.
Викам, но никакъв съд.
8 Преградил е пътя ми, и не мога да премина,
И турил е тъмнина в пътеките ми.
И турил е тъмнина в пътеките ми.
9 Съблякъл ме е от славата ми,
И отнел е венеца от главата ми.
И отнел е венеца от главата ми.
10 Погубил ме е от всякъде, и отивам,
И изкоренил е надеждата ми като дърво.
И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 И разпалил е против мене яростта си,
И счита ме като един от враговете си.
И счита ме като един от враговете си.
12 Пълковете му дойдоха наедно
Та приготвиха пътя си против мене,
И разположиха се в стан около шатъра ми.
Та приготвиха пътя си против мене,
И разположиха се в стан около шатъра ми.
13 Отдалечил е от мене братята ми;
И които ме знаеха станаха за мене съвсем чужди.
И които ме знаеха станаха за мене съвсем чужди.
14 Оставиха ме ближните ми,
И забравиха ме познайниците ми.
И забравиха ме познайниците ми.
15 Които живеят в дома ми,
И слугините ми считат ме като чужд:
Странен станах в очите им.
И слугините ми считат ме като чужд:
Странен станах в очите им.
16 Викам слугата си, и не отговаря:
С устата си му се моля.
С устата си му се моля.
17 Диханието ми стана странно на жена ми,
Тъй и моленията ми на чадата на майчината ми утроба.
Тъй и моленията ми на чадата на майчината ми утроба.
18 И самите малки деца ме презряха:
Когато ставам говорят против мене.
Когато ставам говорят против мене.
19 Всичките ми тайни приятели се погнусиха от мене;
И онези които възлюбих обърнаха се против мене.
И онези които възлюбих обърнаха се против мене.
20 Костите ми залепнаха за кожата ми и за плътта ми;
И отървах се само с кожата на зъбите си.
И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Помилвайте ме, помилвайте ме, вие приятели мои!
Защото ръка Божия се допря до мене.
Защото ръка Божия се допря до мене.
22 Защо ме гоните както и Бог,
И не се насищате от плътта ми?
И не се насищате от плътта ми?
23 О да можеха да се напишат думите ми!
Да се начертаеха на книга!
Да се начертаеха на книга!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда
С желязна писалка и олово!
С желязна писалка и олово!
25 Защото зная че е жив Изкупителят ми,
И в последно време ще възстане на земята;
И в последно време ще възстане на земята;
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло,
Пак с плътта си ще видя Бога:
Пак с плътта си ще видя Бога:
27 Когото сам аз ще видя
И ще гледат очите ми, а не друг:
Дробовете ми изтайват вътре в мене.
И ще гледат очите ми, а не друг:
Дробовете ми изтайват вътре в мене.
28 Но вие трябваше да речете: Защо го гоним?
Понеже коренът на това нещо се намерва в мене.
Понеже коренът на това нещо се намерва в мене.
29 Устрашете се от меча;
Защото мечът е отмъстителят на беззаконията,
За да познаете че има съд.
Защото мечът е отмъстителят на беззаконията,
За да познаете че има съд.
Цариградски превод