1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

1 И пак един ден дойдоха Божиите синове за да предстанат пред Господа; и между тях дойде и Сатана да предстане пред Господа.

1 Again there was a day when the sons of God came to present themselves before the LORD, and Satan came also among them to present himself before the LORD.

2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

2 И рече Господ на Сатана: От де идеш? И Сатана отговори Господу и рече: От да обикалям земята, и да ходя насам натам по нея.

2 And the LORD said unto Satan, From whence comest thou? And Satan answered the LORD, and said, From going to and fro in the earth, and from walking up and down in it.

3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

3 И рече Господ на Сатана: Турил ли си внимание на раба ми Иова, че няма подобен нему на земята, человек непорочен и прав, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи незлобието си, ако и да ме подстори ти против него за да го погубя без причина.

3 And the LORD said unto Satan, Hast thou considered my servant Job, that there is none like him in the earth, a perfect and an upright man, one that feareth God, and escheweth evil? and still he holdeth fast his integrity, although thou movedst me against him, to destroy him without cause.

4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

4 И отговори Сатана Господу и рече: Кожа за кожа, и все що има человек ще даде за живота си.

4 And Satan answered the LORD, and said, Skin for skin, yea, all that a man hath will he give for his life.

5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

5 Но сега простри ръката си та се прикосни до костите му и до плътта му: да ли не ще те похули в лице?

5 But put forth thine hand now, and touch his bone and his flesh, and he will curse thee to thy face.

6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

6 И рече Господ на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му упази.

6 And the LORD said unto Satan, Behold, he is in thine hand; but save his life.

7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

7 Тогаз излезе Сатана от при Господа та порази Иова с лош струпей от плесните на нозете му до върха му.

7 So went Satan forth from the presence of the LORD, and smote Job with sore boils from the sole of his foot unto his crown.

8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

8 И взе си чреп за да се чеше с него, и седеше в пепел.

8 And he took him a potsherd to scrape himself withal; and he sat down among the ashes.

9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

9 Тогаз му рече жена му: Още ли държиш незлобието си? Похули Бога и умри.

9 Then said his wife unto him, Dost thou still retain thine integrity? curse God, and die.

10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

10 А той й рече; Ти говориш както говори една от безумните жени. Доброто ли само ще приемем от Бога? злото да не приемем ли? В всичко това не съгреши Иов с устните си.

10 But he said unto her, Thou speakest as one of the foolish women speaketh. What? shall we receive good at the hand of God, and shall we not receive evil? In all this did not Job sin with his lips.

11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

11 А като чуха тримата приятели на Иова всичко това зло което бе нападнало върх него, дойдоха всеки от мястото си, - Елифаз Теманецът, и Валдад Шуахецът, и Софар Нааматецът; защото се бяха съгласили да дойдат наедно да го съжалят и да го утешат.

11 Now when Job's three friends heard of all this evil that was come upon him, they came every one from his own place; Eliphaz the Temanite, and Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite: for they had made an appointment together to come to mourn with him and to comfort him.

12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърлиха към небето.

12 И като подигнаха очите си от далеч и го не познаха, възвисиха глас та плакаха; и раздра всеки дрехата си, и хвърлиха пръст на главите си към небето.

12 And when they lifted up their eyes afar off, and knew him not, they lifted up their voice, and wept; and they rent every one his mantle, and sprinkled dust upon their heads toward heaven.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

13 И седяха с него на пръстта седем дни и седем нощи; и никой не говори дума нему защото виждаха че болката му беше много голяма.

13 So they sat down with him upon the ground seven days and seven nights, and none spake a word unto him: for they saw that his grief was very great.