Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Йов 2 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42 
1 И пак един ден дойдоха Божиите синове за да предстанат пред Господа; и между тях дойде и Сатана да предстане пред Господа.
2 И рече Господ на Сатана: От де идеш? И Сатана отговори Господу и рече: От да обикалям земята, и да ходя насам натам по нея.
3 И рече Господ на Сатана: Турил ли си внимание на раба ми Иова, че няма подобен нему на земята, человек непорочен и прав, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи незлобието си, ако и да ме подстори ти против него за да го погубя без причина.
4 И отговори Сатана Господу и рече: Кожа за кожа, и все що има человек ще даде за живота си.
5 Но сега простри ръката си та се прикосни до костите му и до плътта му: да ли не ще те похули в лице?
6 И рече Господ на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му упази.
7 Тогаз излезе Сатана от при Господа та порази Иова с лош струпей от плесните на нозете му до върха му.
8 И взе си чреп за да се чеше с него, и седеше в пепел.
9 Тогаз му рече жена му: Още ли държиш незлобието си? Похули Бога и умри.
10 А той й рече; Ти говориш както говори една от безумните жени. Доброто ли само ще приемем от Бога? злото да не приемем ли? В всичко това не съгреши Иов с устните си.
11 А като чуха тримата приятели на Иова всичко това зло което бе нападнало върх него, дойдоха всеки от мястото си, - Елифаз Теманецът, и Валдад Шуахецът, и Софар Нааматецът; защото се бяха съгласили да дойдат наедно да го съжалят и да го утешат.
12 И като подигнаха очите си от далеч и го не познаха, възвисиха глас та плакаха; и раздра всеки дрехата си, и хвърлиха пръст на главите си към небето.
13 И седяха с него на пръстта седем дни и седем нощи; и никой не говори дума нему защото виждаха че болката му беше много голяма.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42