1 А Иов отговори и рече: -

2 Слушайте с внимание говоренето ми,
И това да са утешенията ви.

3 Потърпете ме да изговоря;
И като изговоря, присмивайте се.

4 На человека ли се оплаквам аз?
А защо да се не утесни духът ми?

5 Погледнете на мене та се почудете,
И турете ръка на уста.

6 Само да си наумя ужасавам се,
И трепет обладава плътта ми.

7 Защо нечестивите живеят,
Остаряват, още и стават много силни?

8 Семето им се утвърдява с тях наедно пред лицето им,
И внуците им пред очите им.

9 Къщите им са безопасни от страх;
И Божий жезъл не е върх тях.

10 Говедата им се гонят, и не напраздно;
Юницата им се тели, и не пометва.

11 Пущат чадата си като овци;
И децата им скачат.

12 Вземат тъпана и китарата,
И веселят се с гласа на свирката.

13 Преминват дните си в благополучие;
И в една минута слазят в ад.

14 И говорят Богу: Оттегли се от нас,
Защото не благоволим в знанието на пътищата ти.

15 Що е Всесилний та да му работим?
И що се ползуваме като го призоваваме?

17 Колко пъти угасва светилникът на нечестивите,
И дохожда погибелта им върх тях!
Бог им разделя болезни в гнева си.

18 Те са като плява пред вятъра,
И като прах от плява който граби вихрушката.

19 Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за синовете им:
Въздава им, и ще познаят.

20 Очите им ще видят погибелта им;
И ще пият от яростта на Всесилнаго.

21 Защото кое наслаждение има нечестивий след себе си в дома си,
Като се пресече през сред числото на месеците му?

22 Ще научи ли някой Бога на знание?
И той съди високите.

23 Един умира в пълно благополучие,
Като е във всичко спокоен и тих:

24 Ребрата му са пълни с тлъстина,
И костите му напоени с мозък;

25 А друг умира в душевна горест,
И никога не е ял с весело сърдце.

26 Наедно лежат в пръстта,
И червие ги покриват.

27 Ето, знам мислите ви
И ухищренията ви за съсипването ми.

28 Защото думате: Де е домът на княза?
И де е шатърът дето живееха нечестивите?

29 Не попитахте ли които минуват през пътя?
И знаменията им не разумявате ли? -

30 че нечестивият се пази за ден на погибел,
В ден на гняв ще бъде закаран.

31 Кой ще яви пред лицето му неговия път?
И кой ще му въздаде което е той сторил?

32 И той ще бъде донесен в гроба,
И ще пребивае в трапа.

33 Буците на дола ще му бъдат приятни;
И всеки человек ще отиде подир него,
Както безчислени са отишли преди него.

34 Как прочее ми давате суетни утешения
Когато в отговорите ви остава лъжовност?