1 И продължи Иов беседата си и рече: -

2 Жив е Бог който отметна съда ми,
И Всесилний който огорчи душата ми.

3 че през всичкото време доде е диханието ми в мене,
И духът Божий в ноздрите ми,

4 Устните ми няма да проговорят неправда,
И езикът ми не ще продума лъст.

5 Да не бъде да ви оправдая!
Доде издъхна няма да отметна незлобието си от мене.

6 Ще държа правдата си, и не ще да я оставя
Сърдцето ми не ще ме обличи доде съм жив.

7 Неприятелят ми нека е както нечестивият,
И който възстава против мене както беззаконият.

8 Защото коя е надеждата на лицемера
Ако похити, ако изтръгне Бог душата му?

9 Ще послуша ли Бог вика му
Когато го сполети беда?

10 Ще намери ли наслаждение въ Всесилнаго?
Ще призовава ли Бога въ всяко време?

11 Ще ви науча това което е в Божията ръка:
Каквото има при Всесилнаго не ща да скрия.

12 Ето, вие всинца видяхте;
Защо прочее бивате толкоз съвсем суетни?

13 Това е от Бога делът на нечестивия человек,
И наследието на насилниците
Което ще вземат от Всесилнаго:

14 Ако се умножават синовете му, за меч са;
И внуците му не ще се наситят с хляб.

15 Останалите от тях, смърт ще ги погребе;
И вдовиците им няма да плачат.

16 Ако и да събере сребро като пръст
И приготви дрехи като кал,

17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат,
И неповинните ще си разделят среброто.

18 Съгражда дома си както молеца,
И както колиба която прави пъдарят.

19 Ляга богатий, но няма да се прибере при людете си:
Доде отвори очите си, няма го.

20 Трепет го хваща като вода:
Вихрушка го граби ноще:

21 Дига го източний вятър, и отхожда,
И изтръгва го от мястото му.

22 Защото Бог ще хвърли върх него стрели, и не ще го пожали;
Той ще се старае да избегне от ръката му.

23 Ще изплескат с ръце върх него,
И ще му подсвирват от мястото му.