1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

1 Наистина има рудница за сребро,
И място за злато дето се очиства.

1 Surely there is a vein for the silver, and a place for gold where they fine it.

2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

2 Желязото се взема из земята,
И медта се лее от камика.

2 Iron is taken out of the earth, and brass is molten out of the stone.

3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

3 человек туря предели на тъмнината,
И издирва до съвършенство всичко, -
Каменете на тъмнината и на смъртната сянка.

3 He setteth an end to darkness, and searcheth out all perfection: the stones of darkness, and the shadow of death.

4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

4 От жилището си отваря яма
Дето нозе не стъпват:
Окачени люлеят се от человеците.

4 The flood breaketh out from the inhabitant; even the waters forgotten of the foot: they are dried up, they are gone away from men.

5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

5 Колкото за земята, от нея излазя хлябът,
И под нея се разравя както огън.

5 As for the earth, out of it cometh bread: and under it is turned up as it were fire.

6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

6 Каменете й са място на сапфир,
И в нея има златна пръст.

6 The stones of it are the place of sapphires: and it hath dust of gold.

7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

7 Хищна птица не знае този път,
И око на сокол не го е видяло.

7 There is a path which no fowl knoweth, and which the vulture's eye hath not seen:

8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

8 Зверовете не са стъпили на него;
Лъв не е заминал през него.

8 The lion's whelps have not trodden it, nor the fierce lion passed by it.

9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

9 человекъ простира ръката си върху канарите:
Превраща планините из корен.

9 He putteth forth his hand upon the rock; he overturneth the mountains by the roots.

10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

10 Разсича реки между скалите;
И окото му открива всичко многоценно.

10 He cutteth out rivers among the rocks; and his eye seeth every precious thing.

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

11 Ограничава течението на реките;
И скритото изважда на свет.

11 He bindeth the floods from overflowing; and the thing that is hid bringeth he forth to light.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

12 Но мъдростта де ще се намери?
И де е мястото на разума?

12 But where shall wisdom be found? and where is the place of understanding?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

13 человек не познава цената й;
И не се намерва в земята на живите.

13 Man knoweth not the price thereof; neither is it found in the land of the living.

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

14 Бездната казва: Не е в мене;
И морето казва: Не е с мене.

14 The depth saith, It is not in me: and the sea saith, It is not with me.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

15 Не може да се даде злато за нея;
И сребро не може да се претегли за променение с нея.

15 It cannot be gotten for gold, neither shall silver be weighed for the price thereof.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

16 Не може да се прецени с Офирско злато,
Съ скъпоценен оникс и сапфир.

16 It cannot be valued with the gold of Ophir, with the precious onyx, or the sapphire.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

17 Злато и кристал не могат да се сравнят с нея,
Нито бива размяната й за съсъди от най-чисто злато.

17 The gold and the crystal cannot equal it: and the exchange of it shall not be for jewels of fine gold.

18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

18 Не ще се помене корал или кристал;
Защото цената на мъдростта е по-горна от скъпоценните камене.

18 No mention shall be made of coral, or of pearls: for the price of wisdom is above rubies.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

19 Топаз Етиопски не ще се сравни с нея:
Не ще се прецени тя с чисто злато.

19 The topaz of Ethiopia shall not equal it, neither shall it be valued with pure gold.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

20 А от де дохожда мъдростта?
И де е мястото на разума?

20 Whence then cometh wisdom? and where is the place of understanding?

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

21 Понеже е покрита от очите на всичките живи,
И скрита от небесните птици.

21 Seeing it is hid from the eyes of all living, and kept close from the fowls of the air.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

22 Погибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слуха й.

22 Destruction and death say, We have heard the fame thereof with our ears.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

23 Бог разбира пътя й,
И той знае мястото й;

23 God understandeth the way thereof, and he knoweth the place thereof.

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

24 Понеже той гледа дори до краищата на земята,
Види под всичкото небе,

24 For he looketh to the ends of the earth, and seeth under the whole heaven;

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

25 За да претегля тежината на ветровете
И да измеря водите с мярка.

25 To make the weight for the winds; and he weigheth the waters by measure.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

26 Когато направи закон за дъжда,
И път за светкавицата на гърма,

26 When he made a decree for the rain, and a way for the lightning of the thunder:

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

27 Тогаз видя и я обяви:
Приготви я, ей! и я издири;

27 Then did he see it, and declare it; he prepared it, yea, and searched it out.

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

28 И рече на человека: Ето,
Страхът Господен, туй е мъдрост;
И отдалечението от злото, то е разум.

28 And unto man he said, Behold, the fear of the LORD, that is wisdom; and to depart from evil is understanding.