1 Наистина има рудница за сребро,
И място за злато дето се очиства.

2 Желязото се взема из земята,
И медта се лее от камика.

3 человек туря предели на тъмнината,
И издирва до съвършенство всичко, -
Каменете на тъмнината и на смъртната сянка.

4 От жилището си отваря яма
Дето нозе не стъпват:
Окачени люлеят се от человеците.

5 Колкото за земята, от нея излазя хлябът,
И под нея се разравя както огън.

6 Каменете й са място на сапфир,
И в нея има златна пръст.

7 Хищна птица не знае този път,
И око на сокол не го е видяло.

8 Зверовете не са стъпили на него;
Лъв не е заминал през него.

9 человекъ простира ръката си върху канарите:
Превраща планините из корен.

10 Разсича реки между скалите;
И окото му открива всичко многоценно.

11 Ограничава течението на реките;
И скритото изважда на свет.

12 Но мъдростта де ще се намери?
И де е мястото на разума?

13 человек не познава цената й;
И не се намерва в земята на живите.

14 Бездната казва: Не е в мене;
И морето казва: Не е с мене.

15 Не може да се даде злато за нея;
И сребро не може да се претегли за променение с нея.

16 Не може да се прецени с Офирско злато,
Съ скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат да се сравнят с нея,
Нито бива размяната й за съсъди от най-чисто злато.

18 Не ще се помене корал или кристал;
Защото цената на мъдростта е по-горна от скъпоценните камене.

19 Топаз Етиопски не ще се сравни с нея:
Не ще се прецени тя с чисто злато.

20 А от де дохожда мъдростта?
И де е мястото на разума?

21 Понеже е покрита от очите на всичките живи,
И скрита от небесните птици.

22 Погибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слуха й.

23 Бог разбира пътя й,
И той знае мястото й;

24 Понеже той гледа дори до краищата на земята,
Види под всичкото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете
И да измеря водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда,
И път за светкавицата на гърма,

27 Тогаз видя и я обяви:
Приготви я, ей! и я издири;

28 И рече на человека: Ето,
Страхът Господен, туй е мъдрост;
И отдалечението от злото, то е разум.