1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

1 И продължи Иов беседата си и рече: -

1 Moreover Job continued his parable, and said,

2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

2 О, да бях както в преминалите месеци,
Както в дните когато Бог ме пазеше,

2 Oh that I were as in months past, as in the days when God preserved me;

3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

3 Когато светилникът му светеше на главата ми,
И съ виделината му ходех в тъмнината:

3 When his candle shined upon my head, and when by his light I walked through darkness;

4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

4 Както бях в дните на благополучието си,
Когато Божието добромислие бе над къщата ми,

4 As I was in the days of my youth, when the secret of God was upon my tabernacle;

5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

5 Когато Всесилний беше още с мене,
И децата ми около мене,

5 When the Almighty was yet with me, when my children were about me;

6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

6 Когато миех стъпките си с масло,
И скалата изливаше за мене реки от елей!

6 When I washed my steps with butter, and the rock poured me out rivers of oil;

7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

7 Когато през града излазях на портата,
Приготвях седалището си на пазаря,

7 When I went out to the gate through the city, when I prepared my seat in the street!

8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

8 Младите ме гледаха и се криеха,
И старците ставаха и стояха прави;

8 The young men saw me, and hid themselves: and the aged arose, and stood up.

9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

9 Князовете преставаха да говорят,
И туряха ръка на устата си:

9 The princes refrained talking, and laid their hand on their mouth.

10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

10 Гласът на началниците се спираше,
И езикът им залепваше за небцето им:

10 The nobles held their peace, and their tongue cleaved to the roof of their mouth.

11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

11 Ухо като чуеше ублажаваше ме,
И око като ме видеше свидетелствуваше за мене;

11 When the ear heard me, then it blessed me; and when the eye saw me, it gave witness to me:

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

12 Защото освобождавах сиромаха който викаше,
И сирачето, и който нямаше помощник.

12 Because I delivered the poor that cried, and the fatherless, and him that had none to help him.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

13 Благословението от тогози който бе близу да загине идеше на мене;
И сърдцето на вдовицата веселях.

13 The blessing of him that was ready to perish came upon me: and I caused the widow's heart to sing for joy.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

14 Облачах правда, и тя ми беше одежда:
Правотата ми беше като мантия и корона.

14 I put on righteousness, and it clothed me: my judgment was as a robe and a diadem.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

15 Аз бях очи на слепия
И нозе на хромия.

15 I was eyes to the blind, and feet was I to the lame.

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

16 Бях отец на сиромасите:
Съдба която не знаех издирвах я.

16 I was a father to the poor: and the cause which I knew not I searched out.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

17 И трошех челюстите на неправедния,
И изтеглях лова из зъбите му.

17 And I brake the jaws of the wicked, and plucked the spoil out of his teeth.

18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

18 Тогаз думах: Ще умра на гнездото си;
И ще се умножат дните ми като пясъка.

18 Then I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.

19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

19 Коренът ми беше прострян към водите;
И росата нощуваше на ветвите ми.

19 My root was spread out by the waters, and the dew lay all night upon my branch.

20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

20 Славата ми подновяваше в мене,
И лъкът ми се укрепяваше в ръката ми.

20 My glory was fresh in me, and my bow was renewed in my hand.

21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

21 чакаха и ме слушаха,
И мълчеха в съветването ми.

21 Unto me men gave ear, and waited, and kept silence at my counsel.

22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

22 Подир думите ми те не притуряха нищо;
И говоренето ми капеше върх тях.

22 After my words they spake not again; and my speech dropped upon them.

23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

23 И очакваха за мене като за дъжд,
И зееха с уста като за пролетен дъжд.

23 And they waited for me as for the rain; and they opened their mouth wide as for the latter rain.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнят светлостта на лицето ми.

24 Смеех се към тях, и не вярваха;
И не оставяха да падне долу светлостта на лицето ми

24 If I laughed on them, they believed it not; and the light of my countenance they cast not down.

25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

25 Избирах пътя им, и седях княз,
И вселявах се като цар в войнството,
Както онзи който утешава оскърбените.

25 I chose out their way, and sat chief, and dwelt as a king in the army, as one that comforteth the mourners.