1 И продължи Иов беседата си и рече: -

2 О, да бях както в преминалите месеци,
Както в дните когато Бог ме пазеше,

3 Когато светилникът му светеше на главата ми,
И съ виделината му ходех в тъмнината:

4 Както бях в дните на благополучието си,
Когато Божието добромислие бе над къщата ми,

5 Когато Всесилний беше още с мене,
И децата ми около мене,

6 Когато миех стъпките си с масло,
И скалата изливаше за мене реки от елей!

7 Когато през града излазях на портата,
Приготвях седалището си на пазаря,

8 Младите ме гледаха и се криеха,
И старците ставаха и стояха прави;

9 Князовете преставаха да говорят,
И туряха ръка на устата си:

10 Гласът на началниците се спираше,
И езикът им залепваше за небцето им:

11 Ухо като чуеше ублажаваше ме,
И око като ме видеше свидетелствуваше за мене;

12 Защото освобождавах сиромаха който викаше,
И сирачето, и който нямаше помощник.

13 Благословението от тогози който бе близу да загине идеше на мене;
И сърдцето на вдовицата веселях.

14 Облачах правда, и тя ми беше одежда:
Правотата ми беше като мантия и корона.

15 Аз бях очи на слепия
И нозе на хромия.

16 Бях отец на сиромасите:
Съдба която не знаех издирвах я.

17 И трошех челюстите на неправедния,
И изтеглях лова из зъбите му.

18 Тогаз думах: Ще умра на гнездото си;
И ще се умножат дните ми като пясъка.

19 Коренът ми беше прострян към водите;
И росата нощуваше на ветвите ми.

20 Славата ми подновяваше в мене,
И лъкът ми се укрепяваше в ръката ми.

21 чакаха и ме слушаха,
И мълчеха в съветването ми.

22 Подир думите ми те не притуряха нищо;
И говоренето ми капеше върх тях.

23 И очакваха за мене като за дъжд,
И зееха с уста като за пролетен дъжд.

24 Смеех се към тях, и не вярваха;
И не оставяха да падне долу светлостта на лицето ми

25 Избирах пътя им, и седях княз,
И вселявах се като цар в войнството,
Както онзи който утешава оскърбените.