1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

1 След това отвори Иов устата си та прокле деня си.

1 After this opened Job his mouth, and cursed his day.

2 Иов, проговаряйки, рече: -

2 И говори Иов и рече: -

2 And Job spake, and said,

3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

3 Да погине денят в който се родих,
И нощта в която рекоха: Роди се мъжко.

3 Let the day perish wherein I was born, and the night in which it was said, There is a man child conceived.

4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

4 Да бъде тъмнина онзи ден:
Бог да го не потърси от горе,
И да не изгрее на него виделина.

4 Let that day be darkness; let not God regard it from above, neither let the light shine upon it.

5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

5 Тъмнина и смъртна сянка да го обладаят:
Мрак да седи на него:
Мрачността на деня да го направи ужасен.

5 Let darkness and the shadow of death stain it; let a cloud dwell upon it; let the blackness of the day terrify it.

6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

6 Тъмнина да обладае онази нощ:
Да се не събере с дните на годината:
Да не влезе в числото на месеците.

6 As for that night, let darkness seize upon it; let it not be joined unto the days of the year, let it not come into the number of the months.

7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

7 Ето, пуста да остане оная нощ:
Глас радостен да не дойде върху нея.

7 Lo, let that night be solitary, let no joyful voice come therein.

8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

8 Да я прокълнат тези които кълнат дните,
Тези които са готови да дигнат Левиатана.

8 Let them curse it that curse the day, who are ready to raise up their mourning.

9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

9 Да помрачеят звездите на вечерта й:
Да чака видело, и да няма,
И да не види първите лучи на зората;

9 Let the stars of the twilight thereof be dark; let it look for light, but have none; neither let it see the dawning of the day:

10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

10 Защото не затвори дверите на майчината ми утроба,
И не скри скръбта от очите ми.

10 Because it shut not up the doors of my mother's womb, nor hid sorrow from mine eyes.

11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

11 Защо не умрях от рождението;
И не издъхнах щом излязох из утробата?

11 Why died I not from the womb? why did I not give up the ghost when I came out of the belly?

12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

12 Защо ме приеха коленете?
Или защо съсците за да суча?

12 Why did the knees prevent me? or why the breasts that I should suck?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
Тогаз щях да съм в упокоение

13 For now should I have lain still and been quiet, I should have slept: then had I been at rest,

14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

14 Наедно с царе и съветници земни
Които си градят запустения,

14 With kings and counsellors of the earth, which build desolate places for themselves;

15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

15 Или с князове които имаха злато,
Които бяха напълнили домовете си с сребро;

15 Or with princes that had gold, who filled their houses with silver:

16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

16 Или като изверг, скрит, не щеше да ме има,
Както младенци които видело не са видели.

16 Or as an hidden untimely birth I had not been; as infants which never saw light.

17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

17 Там нечестивите престават да смущават,
И там утрудените се упокояват.

17 There the wicked cease from troubling; and there the weary be at rest.

18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

18 Наедно се упокояват и пленените:
Не чуят глас насилнически.

18 There the prisoners rest together; they hear not the voice of the oppressor.

19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

19 Там са малък и голям,
И рабът е свободен от господаря си.

19 The small and great are there; and the servant is free from his master.

20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

20 Защо се даде видело на злощастния,
И живот на ограничения в душата,

20 Wherefore is light given to him that is in misery, and life unto the bitter in soul;

21 Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

21 Които желаят смъртта, и няма я
Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,

21 Which long for death, but it cometh not; and dig for it more than for hid treasures;

22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

22 Които се много радват и веселят
Когато намерят гроба?

22 Which rejoice exceedingly, and are glad, when they can find the grave?

23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

23 Защо се е дало видело на человека комуто пътят е скрит,
И когото Бог е затворил?

23 Why is light given to a man whose way is hid, and whom God hath hedged in?

24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

24 Защото преди ястието ми дохожда стенанието ми,
И риканията ми се изливат като вода.

24 For my sighing cometh before I eat, and my roarings are poured out like the waters.

25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

25 Защото онова от което се боех случи ми се,
И онова от което треперях дойде върх мене.

25 For the thing which I greatly feared is come upon me, and that which I was afraid of is come unto me.

26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

26 Нямам мир, нито упокоение, нито тишина;
И смущение ме нападна.

26 I was not in safety, neither had I rest, neither was I quiet; yet trouble came.