1 След това отвори Иов устата си та прокле деня си.
2 И говори Иов и рече: -
3 Да погине денят в който се родих,
И нощта в която рекоха: Роди се мъжко.
И нощта в която рекоха: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден:
Бог да го не потърси от горе,
И да не изгрее на него виделина.
Бог да го не потърси от горе,
И да не изгрее на него виделина.
5 Тъмнина и смъртна сянка да го обладаят:
Мрак да седи на него:
Мрачността на деня да го направи ужасен.
Мрак да седи на него:
Мрачността на деня да го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ:
Да се не събере с дните на годината:
Да не влезе в числото на месеците.
Да се не събере с дните на годината:
Да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане оная нощ:
Глас радостен да не дойде върху нея.
Глас радостен да не дойде върху нея.
8 Да я прокълнат тези които кълнат дните,
Тези които са готови да дигнат Левиатана.
Тези които са готови да дигнат Левиатана.
9 Да помрачеят звездите на вечерта й:
Да чака видело, и да няма,
И да не види първите лучи на зората;
Да чака видело, и да няма,
И да не види първите лучи на зората;
10 Защото не затвори дверите на майчината ми утроба,
И не скри скръбта от очите ми.
И не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях от рождението;
И не издъхнах щом излязох из утробата?
И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете?
Или защо съсците за да суча?
Или защо съсците за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
Тогаз щях да съм в упокоение
Тогаз щях да съм в упокоение
14 Наедно с царе и съветници земни
Които си градят запустения,
Които си градят запустения,
15 Или с князове които имаха злато,
Които бяха напълнили домовете си с сребро;
Които бяха напълнили домовете си с сребро;
16 Или като изверг, скрит, не щеше да ме има,
Както младенци които видело не са видели.
Както младенци които видело не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават,
И там утрудените се упокояват.
И там утрудените се упокояват.
18 Наедно се упокояват и пленените:
Не чуят глас насилнически.
Не чуят глас насилнически.
19 Там са малък и голям,
И рабът е свободен от господаря си.
И рабът е свободен от господаря си.
20 Защо се даде видело на злощастния,
И живот на ограничения в душата,
И живот на ограничения в душата,
21 Които желаят смъртта, и няма я
Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Които се много радват и веселят
Когато намерят гроба?
Когато намерят гроба?
23 Защо се е дало видело на человека комуто пътят е скрит,
И когото Бог е затворил?
И когото Бог е затворил?
24 Защото преди ястието ми дохожда стенанието ми,
И риканията ми се изливат като вода.
И риканията ми се изливат като вода.
25 Защото онова от което се боех случи ми се,
И онова от което треперях дойде върх мене.
И онова от което треперях дойде върх мене.
26 Нямам мир, нито упокоение, нито тишина;
И смущение ме нападна.
И смущение ме нападна.
Цариградски превод