1 След това отвори Иов устата си та прокле деня си.

2 И говори Иов и рече: -

3 Да погине денят в който се родих,
И нощта в която рекоха: Роди се мъжко.

4 Да бъде тъмнина онзи ден:
Бог да го не потърси от горе,
И да не изгрее на него виделина.

5 Тъмнина и смъртна сянка да го обладаят:
Мрак да седи на него:
Мрачността на деня да го направи ужасен.

6 Тъмнина да обладае онази нощ:
Да се не събере с дните на годината:
Да не влезе в числото на месеците.

7 Ето, пуста да остане оная нощ:
Глас радостен да не дойде върху нея.

8 Да я прокълнат тези които кълнат дните,
Тези които са готови да дигнат Левиатана.

9 Да помрачеят звездите на вечерта й:
Да чака видело, и да няма,
И да не види първите лучи на зората;

10 Защото не затвори дверите на майчината ми утроба,
И не скри скръбта от очите ми.

11 Защо не умрях от рождението;
И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 Защо ме приеха коленете?
Или защо съсците за да суча?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
Тогаз щях да съм в упокоение

14 Наедно с царе и съветници земни
Които си градят запустения,

15 Или с князове които имаха злато,
Които бяха напълнили домовете си с сребро;

16 Или като изверг, скрит, не щеше да ме има,
Както младенци които видело не са видели.

17 Там нечестивите престават да смущават,
И там утрудените се упокояват.

18 Наедно се упокояват и пленените:
Не чуят глас насилнически.

19 Там са малък и голям,
И рабът е свободен от господаря си.

20 Защо се даде видело на злощастния,
И живот на ограничения в душата,

21 Които желаят смъртта, и няма я
Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,

22 Които се много радват и веселят
Когато намерят гроба?

23 Защо се е дало видело на человека комуто пътят е скрит,
И когото Бог е затворил?

24 Защото преди ястието ми дохожда стенанието ми,
И риканията ми се изливат като вода.

25 Защото онова от което се боех случи ми се,
И онова от което треперях дойде върх мене.

26 Нямам мир, нито упокоение, нито тишина;
И смущение ме нападна.