1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
На които бащите не бих рачил да туря с псетата на стадото си.
На които бащите не бих рачил да туря с псетата на стадото си.
2 И наистина в какво можеше да ме ползува силата на ръцете им
От които крепостта е изчезнала?
От които крепостта е изчезнала?
3 От нямане и глад бяха постали:
Бягаха в безводна земя, тъмна, пуста, и опустошена;
Бягаха в безводна земя, тъмна, пуста, и опустошена;
4 И между храстията късаха слез,
И коренете на смерчията за своя храна.
И коренете на смерчията за своя храна.
5 Бяха изпъдени измежду человеците:
Викаха върх тях като върх крадци.
Викаха върх тях като върх крадци.
6 Живееха в стръмнините на дебрите,
В дупките на земята и на канарите.
В дупките на земята и на канарите.
7 Ревяха между храстията:
Под трънете се събираха:
Под трънете се събираха:
8 Безумни и безчестни,
Изгонени бидоха из земята.
Изгонени бидоха из земята.
9 А сега аз им съм песен,
Още им съм и преговорка.
Още им съм и преговорка.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене,
И не се свенят да плюят на лицето ми.
И не се свенят да плюят на лицето ми.
11 Понеже Бог съсипва преимуществото ми и ме смири,
Хвърлиха и те уздата пред мене.
Хвърлиха и те уздата пред мене.
12 Отдясно стават щенетата,
Тласкат нозете ми,
И приготовят против мене пагубните пътища.
Тласкат нозете ми,
И приготовят против мене пагубните пътища.
13 Развалят пътя ми, Умножават злощастието ми:
Няма за мене помощник против тях.
Няма за мене помощник против тях.
14 Идат като през широк пролом, като силно наводнение:
Под развалините нападат върх мене.
Под развалините нападат върх мене.
15 Обърнаха се ужаси върх мене.
Гонят душата ми като вятър;
И благополучието ми преминва като облак.
Гонят душата ми като вятър;
И благополучието ми преминва като облак.
16 И сега душата ми се изля в мене: Скърбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене,
И жилите ми не си почиват.
И жилите ми не си почиват.
18 От върлата сила на болестта ми измени се дрехата ми;
Стяга ме както ошийникът на хитона ми.
Стяга ме както ошийникът на хитона ми.
19 Хвърли ме в калта;
И заприличах на пръст и на прах.
И заприличах на пръст и на прах.
20 Викам към тебе, и не ми отговаряш
Стоя, и не поглеждаш към мене.
Стоя, и не поглеждаш към мене.
21 Обърнал си се жесток към мене;
С крепката си ръка ми враждуваш:
С крепката си ръка ми враждуваш:
22 Дигаш ме, възкачаш ме на вятъра,
И стопяваш ме до сущ.
И стопяваш ме до сущ.
23 Зная наистина че ще ме докараш до смърт
И в дома определения за всеки жив.
И в дома определения за всеки жив.
24 Но Той няма да простре ръка в развалините
Ако викат когато погубя.
Ако викат когато погубя.
25 Не плаках ли аз за оногоз който бе в жестоките дни?
И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Когато очаквах доброто, тогаз дойде злото;
И когато ожидавах виделината, тогаз дойде тъмнината.
И когато ожидавах виделината, тогаз дойде тъмнината.
27 червата ми възвряха и не си починаха:
Скърбни дни ме стигнаха.
Скърбни дни ме стигнаха.
28 Ходих почернял, не от слънце:
Станах, виках в събрание.
Станах, виках в събрание.
29 Станах брат на чакалите
И другар на камилоптиците.
И другар на камилоптиците.
30 Кожата ми почерня на мене,
И костите ми изгоряха от пламенение;
И костите ми изгоряха от пламенение;
31 И китарата ми се измени в ридание,
И свирката ми в глас на плачещи.
И свирката ми в глас на плачещи.
Цариградски превод