1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
На които бащите не бих рачил да туря с псетата на стадото си.

1 But now they that are younger than I have me in derision, whose fathers I would have disdained to have set with the dogs of my flock.

2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

2 И наистина в какво можеше да ме ползува силата на ръцете им
От които крепостта е изчезнала?

2 Yea, whereto might the strength of their hands profit me, in whom old age was perished?

3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

3 От нямане и глад бяха постали:
Бягаха в безводна земя, тъмна, пуста, и опустошена;

3 For want and famine they were solitary; fleeing into the wilderness in former time desolate and waste.

4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

4 И между храстията късаха слез,
И коренете на смерчията за своя храна.

4 Who cut up mallows by the bushes, and juniper roots for their meat.

5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тях като подир крадци.

5 Бяха изпъдени измежду человеците:
Викаха върх тях като върх крадци.

5 They were driven forth from among men, (they cried after them as after a thief;)

6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

6 Живееха в стръмнините на дебрите,
В дупките на земята и на канарите.

6 To dwell in the cliffs of the valleys, in caves of the earth, and in the rocks.

7 Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

7 Ревяха между храстията:
Под трънете се събираха:

7 Among the bushes they brayed; under the nettles they were gathered together.

8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

8 Безумни и безчестни,
Изгонени бидоха из земята.

8 They were children of fools, yea, children of base men: they were viler than the earth.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

9 А сега аз им съм песен,
Още им съм и преговорка.

9 And now am I their song, yea, I am their byword.

10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене,
И не се свенят да плюят на лицето ми.

10 They abhor me, they flee far from me, and spare not to spit in my face.

11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

11 Понеже Бог съсипва преимуществото ми и ме смири,
Хвърлиха и те уздата пред мене.

11 Because he hath loosed my cord, and afflicted me, they have also let loose the bridle before me.

12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,

12 Отдясно стават щенетата,
Тласкат нозете ми,
И приготовят против мене пагубните пътища.

12 Upon my right hand rise the youth; they push away my feet, and they raise up against me the ways of their destruction.

13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

13 Развалят пътя ми, Умножават злощастието ми:
Няма за мене помощник против тях.

13 They mar my path, they set forward my calamity, they have no helper.

14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

14 Идат като през широк пролом, като силно наводнение:
Под развалините нападат върх мене.

14 They came upon me as a wide breaking in of waters: in the desolation they rolled themselves upon me.

15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

15 Обърнаха се ужаси върх мене.
Гонят душата ми като вятър;
И благополучието ми преминва като облак.

15 Terrors are turned upon me: they pursue my soul as the wind: and my welfare passeth away as a cloud.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

16 И сега душата ми се изля в мене: Скърбни дни ме постигнаха.

16 And now my soul is poured out upon me; the days of affliction have taken hold upon me.

17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

17 През нощта костите ми се пронизват в мене,
И жилите ми не си почиват.

17 My bones are pierced in me in the night season: and my sinews take no rest.

18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

18 От върлата сила на болестта ми измени се дрехата ми;
Стяга ме както ошийникът на хитона ми.

18 By the great force of my disease is my garment changed: it bindeth me about as the collar of my coat.

19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

19 Хвърли ме в калта;
И заприличах на пръст и на прах.

19 He hath cast me into the mire, and I am become like dust and ashes.

20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

20 Викам към тебе, и не ми отговаряш
Стоя, и не поглеждаш към мене.

20 I cry unto thee, and thou dost not hear me: I stand up, and thou regardest me not.

21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

21 Обърнал си се жесток към мене;
С крепката си ръка ми враждуваш:

21 Thou art become cruel to me: with thy strong hand thou opposest thyself against me.

22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

22 Дигаш ме, възкачаш ме на вятъра,
И стопяваш ме до сущ.

22 Thou liftest me up to the wind; thou causest me to ride upon it, and dissolvest my substance.

23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

23 Зная наистина че ще ме докараш до смърт
И в дома определения за всеки жив.

23 For I know that thou wilt bring me to death, and to the house appointed for all living.

24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

24 Но Той няма да простре ръка в развалините
Ако викат когато погубя.

24 Howbeit he will not stretch out his hand to the grave, though they cry in his destruction.

25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

25 Не плаках ли аз за оногоз който бе в жестоките дни?
И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

25 Did not I weep for him that was in trouble? was not my soul grieved for the poor?

26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

26 Когато очаквах доброто, тогаз дойде злото;
И когато ожидавах виделината, тогаз дойде тъмнината.

26 When I looked for good, then evil came unto me: and when I waited for light, there came darkness.

27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

27 червата ми възвряха и не си починаха:
Скърбни дни ме стигнаха.

27 My bowels boiled, and rested not: the days of affliction prevented me.

28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

28 Ходих почернял, не от слънце:
Станах, виках в събрание.

28 I went mourning without the sun: I stood up, and I cried in the congregation.

29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

29 Станах брат на чакалите
И другар на камилоптиците.

29 I am a brother to dragons, and a companion to owls.

30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

30 Кожата ми почерня на мене,
И костите ми изгоряха от пламенение;

30 My skin is black upon me, and my bones are burned with heat.

31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

31 И китарата ми се измени в ридание,
И свирката ми в глас на плачещи.

31 My harp also is turned to mourning, and my organ into the voice of them that weep.