1 Направих завет с очите си;
И как бих помислил на девица?

2 И какъв дял има от Бога отгоре?
И кое наследие от Всесилнаго от високите?

3 Не е ли разорението за нечестивия?
И пропастта за тези които правят беззаконие?

4 Не види ли той пътищата ми,
И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Ако съм ходил с лъжа,
Или ногата ми е бързала на лъст,

6 Нека ме претегли с теглилката на правдата,
И нека познае Бог целостта ми.

7 Ако стъпката ми се е уклонила от пътя,
И сърдцето ми е последвало очите ми,
И петно ако се е залепило на ръцете ми,

8 То нека сея аз, а друг да яде,
И да се изкоренят произведенията ми.

9 Ако се е измамило сърдцето ми от жена,
Или съм причаквал при вратата на ближния си,

10 То нека моята жена меле за другиго,
И други да нападнат върх нея;

11 Защото това е омразно дело,
И съгрешение за осъждане от съдиите;

12 Защото е огън пояждащ до погубване,
И изкоренил би всичките ми плодове.

13 Ако съм презрял съдбата на раба си или на рабинята си
Когато се препираха с мене,

14 Какво ще направя тогаз когато стане Бог?
И когато посети какво ще му отговоря?

15 Този който направи мене в утробата не направи ли и него?
И не образува ли нас истият в матката?

16 Ако съм отрекъл желанието на сиромасите,
Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Или съм изял сам си хляба си,
И сирачето не е яло от него, -

18 (Защото от младостта ми то порасте с мене като при баща,
А нея от утробата на майка си наставих,-)

19 Ако съм видял някого че гине от нямане на дрехи,
Или сиромах без завивка,

20 чреслата му ако не са ме благословили,
И не се е стоплил с вълната от овците ми,-

21 Ако съм подигнал ръката си върх сирачето
Като гледах, че имам помощ в портата,

22 То да падне мишцата ми от рамото,
И ръката ми от лакътя да се строши;

23 Защото погибелта от Бога бе за мене ужас,
И пред неговото величие не можех се утърпя.

24 Ако съм турил надеждата си в злато,
Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование, -

25 Ако съм се развеселил защото богатството ми бе голямо,
И защото е намерила ръката ми изобилие,-

26 Ако съм гледал слънцето когато изгрява,
Или луната когато ходи в светлостта си,

27 И се е потеглило тайно сърдцето ми,
Или съм целувал с устата си ръката си, -

28 И това би било съгрешение за осъждане от съдията,
Защото бих се отрекъл от Бога Вишнаго.

29 Ако съм се зарадвал в погинването на ненавидещия ме,
Или ми е станало драго когато го намери зло, -

30 (Не съм оставил даже ни устата си да съгрешат
В това дето да искам живота му с клетва,-)

31 Ако человеците от къщата ми не са рекли:
Кой ще покаже ненаситения от закланите му меса?

32 (чужденецът не нощуваше вън:
Отварях вратата си на пътника,-)

33 Ако съм покрил престъпленията си както Адам,
И съм скрил беззаконието си в пазухата си, -

34 Тогаз да се убоя от голямо множество,
И да ме разтрепери презрението на домородията,
Та да млъкна и да не изляза из вратата.

35 О, да имаше някой да ме слуша!
Ето, желанието ми е, Всесилний да ми отговаряше,
И съперникът ми да пишеше книга.

36 Ето, на рамо щях да я нося:
За венец щях да я привържа върху себе си:

37 Щях да му явя числото на стъпките си:
Като княз щях да приближа при него.

38 Ако вика нивата ми против мене,
И плачат браздите й купно, -

39 Ако съм изял плода й без плата,
Или съм извадил душата на стопаните й, -

40 То да прорастат тръне вместо жито,
И вместо ечимик плевели.
Свършиха се думите на Иова.