1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

1 И тримата тези человеци престанаха да отговарят Иову, защото беше праведен пред очите си.

1 So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.

2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

2 Тогаз се разпали гневът на Елиу сина на Варахиила Вузеца, от рода на Арама: разпали се гневът му против Иова, защото оправдаваше себе си повече нежели Бога.

2 Then was kindled the wrath of Elihu the son of Barachel the Buzite, of the kindred of Ram: against Job was his wrath kindled, because he justified himself rather than God.

3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.

3 Разпали се гневът му и против тримата му приятели, защото, без да намерят ответ, осъдиха Иова.

3 Also against his three friends was his wrath kindled, because they had found no answer, and yet had condemned Job.

4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.

4 А Елиу очакваше да говори Иов и те, защото бяха по-стари от него.

4 Now Elihu had waited till Job had spoken, because they were elder than he.

5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

5 Но когато Елиу видя че нямаше ответ в устата на тримата мъже, разпали се гневът му.

5 When Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, then his wrath was kindled.

6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

6 И отговори Елиу синът на Варахиила Вузеца и рече: -
Аз съм млад на възраст, а вие стари;
За това се посвених,
И убоях се да ви явя което зная.

6 And Elihu the son of Barachel the Buzite answered and said, I am young, and ye are very old; wherefore I was afraid, and durst not shew you mine opinion.

7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

7 Аз рекох: Дните да говорят,
И многото години да учат мъдрост.

7 I said, Days should speak, and multitude of years should teach wisdom.

8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

8 Но има дух в человека;
И вдъхновението на Всесилния го вразумява.

8 But there is a spirit in man: and the inspiration of the Almighty giveth them understanding.

9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.

9 Не са винаги мъдри само по-големите;
Нито само старците разумяват съд.

9 Great men are not always wise: neither do the aged understand judgment.

10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

10 За това рекох: Слушайте ме,
Да явя и аз което зная.

10 Therefore I said, Hearken to me; I also will shew mine opinion.

11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

11 Ето, чаках вие да говорите;
Слушах доказванията ви
Доде изпитате думите;

11 Behold, I waited for your words; I gave ear to your reasons, whilst ye searched out what to say.

12 Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

12 И прегледах ви;
И, ето, никой от вас не можа да обличи Иова
И да отговори на думите му.

12 Yea, I attended unto you, and, behold, there was none of you that convinced Job, or that answered his words:

13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

13 Да не речете: Ние намерихме мъдрост:
Бог ще го низложи, а не человек.

13 Lest ye should say, We have found out wisdom: God thrusteth him down, not man.

14 Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

14 А той не отпращаше думи към мене;
И аз няма да му отговоря според вашите говорения.

14 Now he hath not directed his words against me: neither will I answer him with your speeches.

15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

15 Те се смаяха, не отговориха вече,
Изгубиха думите си.

15 They were amazed, they answered no more: they left off speaking.

16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

16 И чакаха, обаче не говореха;
Но стоеха: не отговаряха вече.

16 When I had waited, (for they spake not, but stood still, and answered no more;)

17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

17 Да отговоря и аз от моя страна,
Да явя и аз което зная;

17 I said, I will answer also my part, I also will shew mine opinion.

18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

18 Защото съм пълен с думи:
Духът ми вътре в мене ме утеснява.

18 For I am full of matter, the spirit within me constraineth me.

19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

19 Ето утробата ми е като вино не отворено:
Ще се разпукне както нови мехове.

19 Behold, my belly is as wine which hath no vent; it is ready to burst like new bottles.

20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

20 Ще проговоря за да си отдъхна:
Ще отворя устните си и ще отговоря.

20 I will speak, that I may be refreshed: I will open my lips and answer.

21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

21 Да ми не бъде да стана лицеприемник
Нито да полаская человека.

21 Let me not, I pray you, accept any man's person, neither let me give flattering titles unto man.

22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.

22 Защото не зная да лаская:
Създателят ми грабнал би ме тутакси.

22 For I know not to give flattering titles; in so doing my maker would soon take me away.