1 И тримата тези человеци престанаха да отговарят Иову, защото беше праведен пред очите си.

2 Тогаз се разпали гневът на Елиу сина на Варахиила Вузеца, от рода на Арама: разпали се гневът му против Иова, защото оправдаваше себе си повече нежели Бога.

3 Разпали се гневът му и против тримата му приятели, защото, без да намерят ответ, осъдиха Иова.

4 А Елиу очакваше да говори Иов и те, защото бяха по-стари от него.

5 Но когато Елиу видя че нямаше ответ в устата на тримата мъже, разпали се гневът му.

6 И отговори Елиу синът на Варахиила Вузеца и рече: -
Аз съм млад на възраст, а вие стари;
За това се посвених,
И убоях се да ви явя което зная.

7 Аз рекох: Дните да говорят,
И многото години да учат мъдрост.

8 Но има дух в человека;
И вдъхновението на Всесилния го вразумява.

9 Не са винаги мъдри само по-големите;
Нито само старците разумяват съд.

10 За това рекох: Слушайте ме,
Да явя и аз което зная.

11 Ето, чаках вие да говорите;
Слушах доказванията ви
Доде изпитате думите;

12 И прегледах ви;
И, ето, никой от вас не можа да обличи Иова
И да отговори на думите му.

13 Да не речете: Ние намерихме мъдрост:
Бог ще го низложи, а не человек.

14 А той не отпращаше думи към мене;
И аз няма да му отговоря според вашите говорения.

15 Те се смаяха, не отговориха вече,
Изгубиха думите си.

16 И чакаха, обаче не говореха;
Но стоеха: не отговаряха вече.

17 Да отговоря и аз от моя страна,
Да явя и аз което зная;

18 Защото съм пълен с думи:
Духът ми вътре в мене ме утеснява.

19 Ето утробата ми е като вино не отворено:
Ще се разпукне както нови мехове.

20 Ще проговоря за да си отдъхна:
Ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Да ми не бъде да стана лицеприемник
Нито да полаская человека.

22 Защото не зная да лаская:
Създателят ми грабнал би ме тутакси.