1 В това още сърдцето ми трепери
И се клати от мястото си.
И се клати от мястото си.
2 Слушайте внимателно гръма на гласа му,
И звука който излазя из устата му.
И звука който излазя из устата му.
3 Проважда го под всичкото небе,
И святкането му до краищата на земята:
И святкането му до краищата на земята:
4 След него вика глас:
Гърми с гласа на величието си,
И като се чуе гласът му, няма да ги възпре.
Гърми с гласа на величието си,
И като се чуе гласът му, няма да ги възпре.
5 Бог гърми чудно с гласа си:
Прави величествия които не разумяваме.
Прави величествия които не разумяваме.
6 Защото говори към снега: Бъди на земята, -
И към буйния дъжд, и към силните си дъждове.
И към буйния дъжд, и към силните си дъждове.
7 Запечатва ръката на всякого человека,
Щото всичките человеци които са негово дяло да разумяват.
Щото всичките человеци които са негово дяло да разумяват.
8 А зверовете влазят в пещерите
И лежат на местата си.
И лежат на местата си.
9 От юг иде вихрушката,
А студът от север.
А студът от север.
10 От духането Божие се дава лед,
И ширината на водите се стеснява.
И ширината на водите се стеснява.
11 А ведрината изгонва гъстия облак:
Виделината му разпилява облаците;
Виделината му разпилява облаците;
12 И те се носят наоколо под наставлението му,
За да правят всичко що им заповядва
По лицето на обитаемата земя;
За да правят всичко що им заповядва
По лицето на обитаемата земя;
13 И докарва ги или за наказание,
Или за земята си, или за милост.
Или за земята си, или за милост.
14 Слушай това, Иове:
Стой та размисли Божиите чудеса.
Стой та размисли Божиите чудеса.
15 Разумяваш ли как ги нарежд Бог,
И прави да сияе святкането на облака му?
И прави да сияе святкането на облака му?
16 Разумяваш ли равновесието на облаците,
чудесата на Съвършенаго в знанието?
чудесата на Съвършенаго в знанието?
17 Как биват дрехите ти топли
Когато упокоява земята чрез юга?
Когато упокоява земята чрез юга?
18 Прострял ли си с него твърдта,
Силна както леяно огледало?
Силна както леяно огледало?
19 Научи ни що да му речем:
От тъмнина ние не можем да наредим думите си.
От тъмнина ние не можем да наредим думите си.
20 Ще му се възвести ли ако аз говоря?
Ако продума человек, непременно ще бъде погълнат.
Ако продума человек, непременно ще бъде погълнат.
21 И сега человеците не могат да погледнат на светлото сияние
Което е в твърдта, като замине вятърът та я очисти,
Което е в твърдта, като замине вятърът та я очисти,
22 И дойде златозарно време от север.
Страшна слава има в Бога.
Страшна слава има в Бога.
23 Всесилен е, не можем да го проумеем:
Превъзходен е в сила и в съд
И в множеството на правдата: не угнеява.
Превъзходен е в сила и в съд
И в множеството на правдата: не угнеява.
24 За това му се боят человеците;
И той не гледа на никого от мъдрите в сърдце.
И той не гледа на никого от мъдрите в сърдце.
Цариградски превод