1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

1 Знаеш ли времето на раждането на дивите кози по канарите?
Можеш ли забележи кога раждат кошутите?

1 Knowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? or canst thou mark when the hinds do calve?

2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

2 Можеш ли да преброиш колко месеци изпълнят те?
Или знаеш ли времето на раждането им?

2 Canst thou number the months that they fulfil? or knowest thou the time when they bring forth?

3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

3 Те се навождат, раждат децата си,
Освобождават се от болезните си.

3 They bow themselves, they bring forth their young ones, they cast out their sorrows.

4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

4 чадата им заякнуват, растат в полето:
Излазят и не се връщат вече при тях.

4 Their young ones are in good liking, they grow up with corn; they go forth, and return not unto them.

5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

5 Кой е пуснал свободен дивия осел?
Или кой е развързал връзките на онагра,

5 Who hath sent out the wild ass free? or who hath loosed the bands of the wild ass?

6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

6 Комуто съм направил къща пустинята,
И жилище негово соленината?

6 Whose house I have made the wilderness, and the barren land his dwellings.

7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

7 Присмива се на градския метеж:
Не чуе вика на подканителя:

7 He scorneth the multitude of the city, neither regardeth he the crying of the driver.

8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

8 Горите, които обикаля са пашата му;
И ходи да търси всякакво зеленище.

8 The range of the mountains is his pasture, and he searcheth after every green thing.

9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

9 Да ли ще рачи единорогът да ти работи,
Или ще пренощува ли в яслите ти?

9 Will the unicorn be willing to serve thee, or abide by thy crib?

10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

10 Можеш ли да вържеш единорога с впрегалото му за оране?
Или ще изравня ли полетата зад тебе?

10 Canst thou bind the unicorn with his band in the furrow? or will he harrow the valleys after thee?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото е силата му голяма?
Или ще оставиш ли нему работата си?

11 Wilt thou trust him, because his strength is great? or wilt thou leave thy labour to him?

12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

12 Ще се увериш ли нему да донесе житото ти
И да го събере в гумното ти?

12 Wilt thou believe him, that he will bring home thy seed, and gather it into thy barn?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

13 Крилата на камилоптицата се движат радостно:
Те дали са крила и пера на щръка?

13 Gavest thou the goodly wings unto the peacocks? or wings and feathers unto the ostrich?

14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

14 Но тя оставя яйцата си в земята
И топли ги на пръстта,

14 Which leaveth her eggs in the earth, and warmeth them in dust,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

15 И забравя че е възможно нога да ги смаже
Или полски звяр да ги стъпче.

15 And forgetteth that the foot may crush them, or that the wild beast may break them.

16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

16 Ожесточава се против чадата си като че не са нейни:
Напраздно се труди, без да се бои;

16 She is hardened against her young ones, as though they were not her's: her labour is in vain without fear;

17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

17 Защото Бог я е лишил от мъдрост,
И не й е отделил разум.

17 Because God hath deprived her of wisdom, neither hath he imparted to her understanding.

18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

18 Когато стане права,
Присмива се на коня и на всадника му.

18 What time she lifteth up herself on high, she scorneth the horse and his rider.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

19 Ти ли си дал сила на коня?
Ти ли си облякъл врата му с грива?

19 Hast thou given the horse strength? hast thou clothed his neck with thunder?

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец?
Екотът на пръхането му е ужасен.

20 Canst thou make him afraid as a grasshopper? the glory of his nostrils is terrible.

21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

21 Копае с крак в дола, и се радва на силата си:
Излязва срещу оръжията.

21 He paweth in the valley, and rejoiceth in his strength: he goeth on to meet the armed men.

22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

22 Присмива се на страха, и не трепери;
Нито се връща от лицето на меча.

22 He mocketh at fear, and is not affrighted; neither turneth he back from the sword.

23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

23 Тулът трещи против него,
Бляскавото копие, и сулицата.

23 The quiver rattleth against him, the glittering spear and the shield.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

24 Поглъща земята с буйство и свирепство;
И при гласа на тръба не се удържа.

24 He swalloweth the ground with fierceness and rage: neither believeth he that it is the sound of the trumpet.

25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

25 Щом затръби тръбата, той казва: Хо, хо!
И от далеч подушва боя,
Вика на войводите, и крясъка.

25 He saith among the trumpets, Ha, ha; and he smelleth the battle afar off, the thunder of the captains, and the shouting.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

26 чрез твоята ли мъдрост лети ястребът
И простира крилата си към юг?

26 Doth the hawk fly by thy wisdom, and stretch her wings toward the south?

27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

27 чрез твоята ли заповед се възвишава орелът
И прави гнездото си по височините?

27 Doth the eagle mount up at thy command, and make her nest on high?

28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

28 Живее в канарите,
И обитава по върховете на канарите и на непроходните места.

28 She dwelleth and abideth on the rock, upon the crag of the rock, and the strong place.

29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

29 От там си открива храна:
Очите му съглеждат от далеч;

29 From thence she seeketh the prey, and her eyes behold afar off.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

30 И пилетата му смучат кръв;
И дето има трупове, той е там.

30 Her young ones also suck up blood: and where the slain are, there is she.