1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

1 Тогаз Елифаз Теманецън отговори и рече: -

1 Then Eliphaz the Temanite answered and said,

2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

2 Ако начнем да ти говорим, ще ти дотегне ли?
Но кой може се удържа да не говори?

2 If we assay to commune with thee, wilt thou be grieved? but who can withhold himself from speaking?

3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

3 Ето, ти си научил мнозина,
И немощни ръце си укрепил.

3 Behold, thou hast instructed many, and thou hast strengthened the weak hands.

4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

4 Твоите думи са заякчили онези които се колебаеха,
И колена ослабнали си укрепил.

4 Thy words have upholden him that was falling, and thou hast strengthened the feeble knees.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

5 А сега дойде това на тебе, и ти е дотегнало:
Докача те, и смутил си се.

5 But now it is come upon thee, and thou faintest; it toucheth thee, and thou art troubled.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

6 Страхът ти не е ли твоето дързновение,
И правостта на пътищата ти твоята надежда?

6 Is not this thy fear, thy confidence, thy hope, and the uprightness of thy ways?

7 Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

7 Я си напомни: кой неповинен е погинал?
И де са били изтребени правите?

7 Remember, I pray thee, who ever perished, being innocent? or where were the righteous cut off?

8 До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

8 Както съм аз видял, които орат беззаконие,
И сеят нечестие, тях и жънат.

8 Even as I have seen, they that plow iniquity, and sow wickedness, reap the same.

9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

9 Изтребват се от духането на Бога,
И от диханието на ноздрите му погинват.

9 By the blast of God they perish, and by the breath of his nostrils are they consumed.

10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

10 Риканието на лъва и гласът на рикател лъв угаснаха,
И зъбите на малките лъвове се изкъртиха.

10 The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken.

11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

11 Лъвът погинва от нямане лов,
И на лъвицата щенетата се разпръсват.

11 The old lion perisheth for lack of prey, and the stout lion's whelps are scattered abroad.

12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

12 И скришно дойде върху ми дума,
И ухото ми довзе едно шепнене от нея.

12 Now a thing was secretly brought to me, and mine ear received a little thereof.

13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

13 Всред мислите от нощните видения,
Когато дълбок сън пада върх человеците,

13 In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falleth on men,

14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

14 Ужас ме хвана, и трепет,
И разтресе всичките ми кости

14 Fear came upon me, and trembling, which made all my bones to shake.

15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

15 И дух премина отпреде ми:
Космите на тялото ми настръхнаха.

15 Then a spirit passed before my face; the hair of my flesh stood up:

16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

16 Застана, но аз не познах образа му:
Зрак се яви пред очите ми:
В мълчането чух глас който рече:

16 It stood still, but I could not discern the form thereof: an image was before mine eyes, there was silence, and I heard a voice, saying,

17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

17 Ще бъде ли смъртният по-праведен от Бога?
Ще бъде ли человек по-чист от Създателя си?

17 Shall mortal man be more just than God? shall a man be more pure than his maker?

18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

18 Ето, Той не се уверява на рабите си,
И в ангелите си гледа недостатък, -

18 Behold, he put no trust in his servants; and his angels he charged with folly:

19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

19 Колко повече в онези които живеят в къщи от кал,
На които основанието е в пръстта,
И смазват се по-скоро от молеца?

19 How much less in them that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, which are crushed before the moth?

20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

20 От заран до вечер съсипват се:
Без да усети някой губят се за всекога.

20 They are destroyed from morning to evening: they perish for ever without any regarding it.

21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

21 Величеството им което е в тях не прехожда ли?
Умират не в мъдрост.

21 Doth not their excellency which is in them go away? they die, even without wisdom.