1 Тогаз Елифаз Теманецън отговори и рече: -

2 Ако начнем да ти говорим, ще ти дотегне ли?
Но кой може се удържа да не говори?

3 Ето, ти си научил мнозина,
И немощни ръце си укрепил.

4 Твоите думи са заякчили онези които се колебаеха,
И колена ослабнали си укрепил.

5 А сега дойде това на тебе, и ти е дотегнало:
Докача те, и смутил си се.

6 Страхът ти не е ли твоето дързновение,
И правостта на пътищата ти твоята надежда?

7 Я си напомни: кой неповинен е погинал?
И де са били изтребени правите?

8 Както съм аз видял, които орат беззаконие,
И сеят нечестие, тях и жънат.

9 Изтребват се от духането на Бога,
И от диханието на ноздрите му погинват.

10 Риканието на лъва и гласът на рикател лъв угаснаха,
И зъбите на малките лъвове се изкъртиха.

11 Лъвът погинва от нямане лов,
И на лъвицата щенетата се разпръсват.

12 И скришно дойде върху ми дума,
И ухото ми довзе едно шепнене от нея.

13 Всред мислите от нощните видения,
Когато дълбок сън пада върх человеците,

14 Ужас ме хвана, и трепет,
И разтресе всичките ми кости

15 И дух премина отпреде ми:
Космите на тялото ми настръхнаха.

16 Застана, но аз не познах образа му:
Зрак се яви пред очите ми:
В мълчането чух глас който рече:

17 Ще бъде ли смъртният по-праведен от Бога?
Ще бъде ли человек по-чист от Създателя си?

18 Ето, Той не се уверява на рабите си,
И в ангелите си гледа недостатък, -

19 Колко повече в онези които живеят в къщи от кал,
На които основанието е в пръстта,
И смазват се по-скоро от молеца?

20 От заран до вечер съсипват се:
Без да усети някой губят се за всекога.

21 Величеството им което е в тях не прехожда ли?
Умират не в мъдрост.