1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

1 Можеш ли да извлечеш вън Левиатана с въдица,
Или да снемеш езика му с въже?

1 Canst thou draw out leviathan with an hook? or his tongue with a cord which thou lettest down?

2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

2 Можеш ли тури оглавник на носа му,
Или да пробиеш челюстта му с кука?

2 Canst thou put an hook into his nose? or bore his jaw through with a thorn?

3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

3 Ще умножи ли той към тебе моления?
Ще ти говори ли съ сладост?

3 Will he make many supplications unto thee? will he speak soft words unto thee?

4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

4 Ще ли направи уговор с тебе?
Ще го вземеш ли за вечен слуга?

4 Will he make a covenant with thee? wilt thou take him for a servant for ever?

5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?

5 Можеш ли игра с него като с птица?
Или можеш ли го върза заради слугините си?

5 Wilt thou play with him as with a bird? or wilt thou bind him for thy maidens?

6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

6 Могат ли дружина да направят угощение от него?
Могат ли го раздели между търговците?

6 Shall the companions make a banquet of him? shall they part him among the merchants?

7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

7 Можеш ли напълни кожата му съ сулици,
Или главата му с рибарски копия?

7 Canst thou fill his skin with barbed irons? or his head with fish spears?

8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

8 Тури ръката си на него:
Помени боя, и не направяй вече това.

8 Lay thine hand upon him, remember the battle, do no more.

9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

9 Ето, надеждата да го хване някой е суетна:
Даже от виждането му не пада ли долу?

9 Behold, the hope of him is in vain: shall not one be cast down even at the sight of him?

10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

10 Няма смел който да го раздразни;
И кой може да застане пред мене?

10 None is so fierce that dare stir him up: who then is able to stand before me?

11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

11 Кой ми е дал по-напред, та да му въздам?
Това което е под всичкото небе мое е.

11 Who hath prevented me, that I should repay him? whatsoever is under the whole heaven is mine.

12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

12 Няма да млъкна за удовете му, нито за силата му,
Нито за хубавото му устройство.

12 I will not conceal his parts, nor his power, nor his comely proportion.

13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

13 Кой може да открие лицето на дрехата му?
Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

13 Who can discover the face of his garment? or who can come to him with his double bridle?

14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

14 Кой може да отвори вратата на лицето му?
Зъбите му изоколо са ужасни.

14 Who can open the doors of his face? his teeth are terrible round about.

15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

15 Крепките му щитчета са похвалата му,
Съединени наедно и цвърсто запечатани:

15 His scales are his pride, shut up together as with a close seal.

16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

16 Едното допира до другото
Щото ни въздух не може да влезе между тях:

16 One is so near to another, that no air can come between them.

17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

17 Прилепени са едно с друго:
Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

17 They are joined one to another, they stick together, that they cannot be sundered.

18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

18 В кихането му блещи светлина;
И очите му са като клепачите на зората.

18 By his neesings a light doth shine, and his eyes are like the eyelids of the morning.

19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

19 Из устата му излазят свещи запалени,
И пръскат искри огнени.

19 Out of his mouth go burning lamps, and sparks of fire leap out.

20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

20 Из ноздрите му излазя дим
Както из гърне възвряло или котел.

20 Out of his nostrils goeth smoke, as out of a seething pot or caldron.

21 Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

21 Дихането му запаля въглища;
И пламик излазя из устата му.

21 His breath kindleth coals, and a flame goeth out of his mouth.

22 На врата му обитава сила, И всички заплашени скачат пред него.

22 На врата му сила обитава;
И страх скача пред него.

22 In his neck remaineth strength, and sorrow is turned into joy before him.

23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

23 Слойовете на снагата му са слепени:
Твърди са на него: не могат да се поклатят.

23 The flakes of his flesh are joined together: they are firm in themselves; they cannot be moved.

24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

24 Сърдцето му е твърдо като камик,
Даже твърдо като долния воденичен камик.

24 His heart is as firm as a stone; yea, as hard as a piece of the nether millstone.

25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

25 Когато става, силните се ужасават
И от страх се смайват.

25 When he raiseth up himself, the mighty are afraid: by reason of breakings they purify themselves.

26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

26 Мечът на тогоз който излазя насреща му не може да удържи, -
Копие, сулица, ни броня.

26 The sword of him that layeth at him cannot hold: the spear, the dart, nor the habergeon.

27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

27 Вменява желязото като плява,
Медта като гнило дърво.

27 He esteemeth iron as straw, and brass as rotten wood.

28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

28 Стрелите не могат да го направят да бяга:
Каменете на пращата са за него като слама;

28 The arrow cannot make him flee: slingstones are turned with him into stubble.

29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

29 Сулиците се вменяват като слама:
Присмива се на махането на копието.

29 Darts are counted as stubble: he laugheth at the shaking of a spear.

30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

30 Остри чрепие има под него:
Постила остри неща върх тинята.

30 Sharp stones are under him: he spreadeth sharp pointed things upon the mire.

31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

31 Прави бездната да ври като котел:
Прави морето като съсъд на мироварец.

31 He maketh the deep to boil like a pot: he maketh the sea like a pot of ointment.

32 Остава подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

32 Оставя след себе си светла диря,
Така щото вменил би някой бездната сединява.

32 He maketh a path to shine after him; one would think the deep to be hoary.

33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

33 На земята няма подобен нему,
Създаден да няма страх.

33 Upon earth there is not his like, who is made without fear.

34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.

34 Изглежда всяко високо нещо:
Цар е над всичките синове на гордостта.

34 He beholdeth all high things: he is a king over all the children of pride.