1 Повикни сега: има ли някой да ти отговори?
И към кого от светите ще погледнеш?

2 Наистина гневът убива безумния,
И ревнованието умъртвява глупавия.

3 Аз видях безумния като се вкореняваше;
Но внезапно проклех къщата му.

4 Синовете му са далеч от безопасност;
И смазват ги по съдовищата,
И няма кой да ги отърве;

5 На които жетвата изяда гладният,
И граби я през трънете,
И имота им поглъща грабителът.

6 Защото не излазя скръбта от пръстта,
Нито печалта изникнува из земята.

7 Но человек се ражда за печал,
И искрите да хвъркат високо.

8 Но аз Бога ще потърся,
И делото си ще възложа на Бога,

9 Който прави неизследими величия
И чудеса безчислени;

10 Който дава дъжд по лицето на земята,
И проважда води по нивята;

11 Който възвишава смирените,
И въздига в безопасност нажалените:

12 Който разпилява намеренията на хитрите,
И не могат ръцете им да извършат предприятието си;

13 Който хваща мъдрите в пронирството им,
И съветът на лъстивите се низвергава.

14 Дене посрещат тъмнина,
И по пладне пипат както ноще.

15 Но избавя сиромаха от меч,
От устата им, и от ръката на силния.

16 И сиромахът има надежда;
А устата на беззаконието се затулят.

17 Ето, блажен е онзи человек когото обличава Бог;
За то не презирай наказанието на Всесилнаго;

18 Защото той наранява, и обвързва;
Поразява, и ръцете му изцеляват.

19 В шест скърби ще те освободи;
И в седмата няма да те досегне зло.

20 В глад ще те избави от смърт,
И в бран от ръка на меч.

21 От бич на език ще бъдеш упазен,
И не ще се уплашиш от погибел когато дойде.

22 На погибелта и на глада ще се присмиваш,
И не ще се уплашиш от земните зверове.

23 Защото ще имаш споборство с каменете на полето;
И дивите зверове ще мируват с тебе.

24 И ще познаеш че шатърът ти е в мир;
И ще посетиш жилището си, и не ще намериш нищо оскудно.

25 И ще познаеш че е много твоето семе,
И потомците ти както тревата на земята.

26 Ще идеш в дълбока старост в гроба,
Както се скупува купен от жито в времето си.

27 Ето, това издирихме: така е:
чуй го и познай за себе си.