1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

1 Не е ли войнствуване человеческий живот на земята?
И дните му не са ли като дни на наемник?

1 Is there not an appointed time to man upon earth? are not his days also like the days of an hireling?

2 Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

2 Както раб желае сянка,
И както наемник очаква заплатата си,

2 As a servant earnestly desireth the shadow, and as an hireling looketh for the reward of his work:

3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

3 Така аз взех за наследие месеци на суета,
И печални нощи ми се определиха.

3 So am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.

4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

4 Когато си лягам, казвам:
Кога ще стана, и ще премине нощта?
И омръзна ми да се обръщам до зори.

4 When I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? and I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

5 Плътта ми е облечена с червие и буци от пръст:
Кожата ми се пука и тече.

5 My flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken, and become loathsome.

6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача,
И чезнат без надежда.

6 My days are swifter than a weaver's shuttle, and are spent without hope.

7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

7 Помни че животът ми е вятър: окото ми няма да се върне за да види добро.

7 O remember that my life is wind: mine eye shall no more see good.

8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

8 Окото на оногози който ме гледа няма да ме види вече:
Очите ти са върху мене, а ето няма ме.

8 The eye of him that hath seen me shall see me no more: thine eyes are upon me, and I am not.

9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

9 Облакът се разпилява и изчезнува;
Така и слазящий в гроба няма да възлезе пак:

9 As the cloud is consumed and vanisheth away: so he that goeth down to the grave shall come up no more.

10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

10 Няма да се върне вече в дома си;
И мястото му няма да го познае вече.

10 He shall return no more to his house, neither shall his place know him any more.

11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

11 За то аз няма да удържа устата си:
Ще говоря в утеснението на духа си:
Ще плача в горестта на душата си.

11 Therefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

12 Море ли съм аз, или кит,
Та да туриш над мене стража?

12 Am I a sea, or a whale, that thou settest a watch over me?

13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

13 Когато казвам: Одърът ми ще ме утеши,
Леглото ми ще улекчи оплакването ми,

13 When I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaints;

14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

14 Тогаз ме устрашаваш с сънища,
И ме ужасаваш с видения;

14 Then thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions:

15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

15 И душата ми избира удавене
И смърт, а не тези ми кости.

15 So that my soul chooseth strangling, and death rather than my life.

16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

16 Додея ми се; не ща да живея до века:
Оттегли се от мене; защото дните ми са суета.

16 I loathe it; I would not live alway: let me alone; for my days are vanity.

17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

17 Що е человек, та да го възвеличаваш
И да туряш на ума си за него,

17 What is man, that thou shouldest magnify him? and that thou shouldest set thine heart upon him?

18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

18 И да го посещаваш всяка заран,
И да го изкушаваш всяка минута?

18 And that thou shouldest visit him every morning, and try him every moment?

19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

19 До кога не ще се отвърнеш от мене,
И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

19 How long wilt thou not depart from me, nor let me alone till I swallow down my spittle?

20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

20 Съгреших: що мога да ти направя,
Смотрителю на человеците?
Защо си ме турил за Своя цел.
И станах тегота на себе си?

20 I have sinned; what shall I do unto thee, O thou preserver of men? why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

21 И защо не прощаваш престъплението ми
И не отнимаш беззаконието ми?
Защото след малко ще спя в пръстта;
И сутринта ще ме потърсиш, и няма да ме има.

21 And why dost thou not pardon my transgression, and take away my iniquity? for now shall I sleep in the dust; and thou shalt seek me in the morning, but I shall not be.