Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Йов 7 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42 
1 Не е ли войнствуване человеческий живот на земята?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както раб желае сянка,
И както наемник очаква заплатата си,
3 Така аз взех за наследие месеци на суета,
И печални нощи ми се определиха.
4 Когато си лягам, казвам:
Кога ще стана, и ще премине нощта?
И омръзна ми да се обръщам до зори.
5 Плътта ми е облечена с червие и буци от пръст:
Кожата ми се пука и тече.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача,
И чезнат без надежда.
7 Помни че животът ми е вятър: окото ми няма да се върне за да види добро.
8 Окото на оногози който ме гледа няма да ме види вече:
Очите ти са върху мене, а ето няма ме.
9 Облакът се разпилява и изчезнува;
Така и слазящий в гроба няма да възлезе пак:
10 Няма да се върне вече в дома си;
И мястото му няма да го познае вече.
11 За то аз няма да удържа устата си:
Ще говоря в утеснението на духа си:
Ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз, или кит,
Та да туриш над мене стража?
13 Когато казвам: Одърът ми ще ме утеши,
Леглото ми ще улекчи оплакването ми,
14 Тогаз ме устрашаваш с сънища,
И ме ужасаваш с видения;
15 И душата ми избира удавене
И смърт, а не тези ми кости.
16 Додея ми се; не ща да живея до века:
Оттегли се от мене; защото дните ми са суета.
17 Що е человек, та да го възвеличаваш
И да туряш на ума си за него,
18 И да го посещаваш всяка заран,
И да го изкушаваш всяка минута?
19 До кога не ще се отвърнеш от мене,
И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Съгреших: що мога да ти направя,
Смотрителю на человеците?
Защо си ме турил за Своя цел.
И станах тегота на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми
И не отнимаш беззаконието ми?
Защото след малко ще спя в пръстта;
И сутринта ще ме потърсиш, и няма да ме има.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42