Търсене в Библията онлайн
 
Йов 9 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42 
1 И отговори Иов и рече: -
2 Наистина зная че това е така;
Но как ще се оправдае человек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с него
Не може му отговори едно от тисяща.
4 Мъдър е в сърдце и крепък в сила:
Кой се е ожесточил против него и е станал благополучен?
5 Той преместя горите, и не познават:
Превърнал ги е в гнева си.
6 Той поклаща земята от мястото й;
И стълповете й треперят.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява;
И туря под печат звездите.
8 Той сам простира небесата,
И стъпва на морските височини.
9 Той прави съзвездията, Мечката, Ориона, и Плиадите,
И клетовете на юг.
10 Той прави величия неизследими
И чудеса безбройни.
11 Ето, минува по край мене, и го не видя
Преминува, и го не съглеждам.
12 Ако отнеме, кой ще го възбрани?
Кой ще му рече: Що правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева си,
Горделивите помощници се свалят под него, -
14 Колко по-малко аз бих могъл да му отговоря
И да избирам думите си към него!
15 Към когото, и праведен ако бях, не можех отговори,
Но щях да попрося милост от Съдията си.
16 Ако извикам, и ми отговори,
Не щях да повярвам че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка,
И умножава раните ми без причина.
18 Не ме остави да си отдъхна,
Но ме насища с горчини.
19 Ако е реч за сила, ето, силен е;
И ако е за съд, кой ще ме представи?
20 Ако бих искал да оправдая себе си, осъдили ме биха устата ми;
Ако бих искал да река: Непорочен съм, строптив биха ме показали.
21 Ако бях непорочен не бих познал духа си:
Презрял бих живота си.
22 Едно това знам, за то рекох:
Той погубя непорочния и нечестивия.
23 И ако бичът му убива внезапно,
Той се смее в опитването на неповинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивия.
Той покрива лицата на съдиите й;
Ако ли не, де е, и кой е?
25 А моите дни са по-бързи от скоротечец:
Бягат без да видят добро:
26 Преминаха като леки кораби,
Като орел който лети върх лова.
27 Ако река че ще забравя оплакването си,
Ще оставя жалеянето си, и ще се утеша,
28 В ужас съм от всичките си скърби,
Зная, че не ще ме обезвиниш:
29 Нечестив ще изляза;
Защо прочее да се трудя напраздно?
30 Ако се умия с снежна вода,
И очистя с мило ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
Щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото не е человек както съм аз, та да му отговоря,
И да дойдем наедно на съд.
33 Няма ходатай помежду ни
За да тури ръката си върху двама ни.
34 Нека отдалечи от мене жезъла си,
И страхът му да ме не ужасава.
35 Тогаз ще говоря и няма да се боя от него;
Защото така не съм на себе си.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42