1 И отговори Иов и рече: -
2 Наистина зная че това е така;
Но как ще се оправдае человек пред Бога?
Но как ще се оправдае человек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с него
Не може му отговори едно от тисяща.
Не може му отговори едно от тисяща.
4 Мъдър е в сърдце и крепък в сила:
Кой се е ожесточил против него и е станал благополучен?
Кой се е ожесточил против него и е станал благополучен?
5 Той преместя горите, и не познават:
Превърнал ги е в гнева си.
Превърнал ги е в гнева си.
6 Той поклаща земята от мястото й;
И стълповете й треперят.
И стълповете й треперят.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява;
И туря под печат звездите.
И туря под печат звездите.
8 Той сам простира небесата,
И стъпва на морските височини.
И стъпва на морските височини.
9 Той прави съзвездията, Мечката, Ориона, и Плиадите,
И клетовете на юг.
И клетовете на юг.
10 Той прави величия неизследими
И чудеса безбройни.
И чудеса безбройни.
11 Ето, минува по край мене, и го не видя
Преминува, и го не съглеждам.
Преминува, и го не съглеждам.
12 Ако отнеме, кой ще го възбрани?
Кой ще му рече: Що правиш?
Кой ще му рече: Що правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева си,
Горделивите помощници се свалят под него, -
Горделивите помощници се свалят под него, -
14 Колко по-малко аз бих могъл да му отговоря
И да избирам думите си към него!
И да избирам думите си към него!
15 Към когото, и праведен ако бях, не можех отговори,
Но щях да попрося милост от Съдията си.
Но щях да попрося милост от Съдията си.
16 Ако извикам, и ми отговори,
Не щях да повярвам че е послушал гласа ми.
Не щях да повярвам че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка,
И умножава раните ми без причина.
И умножава раните ми без причина.
18 Не ме остави да си отдъхна,
Но ме насища с горчини.
Но ме насища с горчини.
19 Ако е реч за сила, ето, силен е;
И ако е за съд, кой ще ме представи?
И ако е за съд, кой ще ме представи?
20 Ако бих искал да оправдая себе си, осъдили ме биха устата ми;
Ако бих искал да река: Непорочен съм, строптив биха ме показали.
Ако бих искал да река: Непорочен съм, строптив биха ме показали.
21 Ако бях непорочен не бих познал духа си:
Презрял бих живота си.
Презрял бих живота си.
22 Едно това знам, за то рекох:
Той погубя непорочния и нечестивия.
Той погубя непорочния и нечестивия.
23 И ако бичът му убива внезапно,
Той се смее в опитването на неповинните.
Той се смее в опитването на неповинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивия.
Той покрива лицата на съдиите й;
Ако ли не, де е, и кой е?
Той покрива лицата на съдиите й;
Ако ли не, де е, и кой е?
25 А моите дни са по-бързи от скоротечец:
Бягат без да видят добро:
Бягат без да видят добро:
26 Преминаха като леки кораби,
Като орел който лети върх лова.
Като орел който лети върх лова.
27 Ако река че ще забравя оплакването си,
Ще оставя жалеянето си, и ще се утеша,
Ще оставя жалеянето си, и ще се утеша,
28 В ужас съм от всичките си скърби,
Зная, че не ще ме обезвиниш:
Зная, че не ще ме обезвиниш:
29 Нечестив ще изляза;
Защо прочее да се трудя напраздно?
Защо прочее да се трудя напраздно?
30 Ако се умия с снежна вода,
И очистя с мило ръцете си,
И очистя с мило ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
Щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
Щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото не е человек както съм аз, та да му отговоря,
И да дойдем наедно на съд.
И да дойдем наедно на съд.
33 Няма ходатай помежду ни
За да тури ръката си върху двама ни.
За да тури ръката си върху двама ни.
34 Нека отдалечи от мене жезъла си,
И страхът му да ме не ужасава.
И страхът му да ме не ужасава.
35 Тогаз ще говоря и няма да се боя от него;
Защото така не съм на себе си.
Защото така не съм на себе си.
Цариградски превод