1 А Иов в отговор рече:

1 И отговори Иов и рече: -

1 Then Job answered and said,

2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

2 Наистина зная че това е така;
Но как ще се оправдае человек пред Бога?

2 I know it is so of a truth: but how should man be just with God?

3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори за едно от хиляда.

3 Ако поиска да се съди с него
Не може му отговори едно от тисяща.

3 If he will contend with him, he cannot answer him one of a thousand.

4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

4 Мъдър е в сърдце и крепък в сила:
Кой се е ожесточил против него и е станал благополучен?

4 He is wise in heart, and mighty in strength: who hath hardened himself against him, and hath prospered?

5 Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

5 Той преместя горите, и не познават:
Превърнал ги е в гнева си.

5 Which removeth the mountains, and they know not: which overturneth them in his anger.

6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

6 Той поклаща земята от мястото й;
И стълповете й треперят.

6 Which shaketh the earth out of her place, and the pillars thereof tremble.

7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява;
И туря под печат звездите.

7 Which commandeth the sun, and it riseth not; and sealeth up the stars.

8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

8 Той сам простира небесата,
И стъпва на морските височини.

8 Which alone spreadeth out the heavens, and treadeth upon the waves of the sea.

9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

9 Той прави съзвездията, Мечката, Ориона, и Плиадите,
И клетовете на юг.

9 Which maketh Arcturus, Orion, and Pleiades, and the chambers of the south.

10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

10 Той прави величия неизследими
И чудеса безбройни.

10 Which doeth great things past finding out; yea, and wonders without number.

11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

11 Ето, минува по край мене, и го не видя
Преминува, и го не съглеждам.

11 Lo, he goeth by me, and I see him not: he passeth on also, but I perceive him not.

12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

12 Ако отнеме, кой ще го възбрани?
Кой ще му рече: Що правиш?

12 Behold, he taketh away, who can hinder him? who will say unto him, What doest thou?

13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

13 Ако Бог не оттегли гнева си,
Горделивите помощници се свалят под него, -

13 If God will not withdraw his anger, the proud helpers do stoop under him.

14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

14 Колко по-малко аз бих могъл да му отговоря
И да избирам думите си към него!

14 How much less shall I answer him, and choose out my words to reason with him?

15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

15 Към когото, и праведен ако бях, не можех отговори,
Но щях да попрося милост от Съдията си.

15 Whom, though I were righteous, yet would I not answer, but I would make supplication to my judge.

16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

16 Ако извикам, и ми отговори,
Не щях да повярвам че е послушал гласа ми.

16 If I had called, and he had answered me; yet would I not believe that he had hearkened unto my voice.

17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

17 Защото ме смазва с вихрушка,
И умножава раните ми без причина.

17 For he breaketh me with a tempest, and multiplieth my wounds without cause.

18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

18 Не ме остави да си отдъхна,
Но ме насища с горчини.

18 He will not suffer me to take my breath, but filleth me with bitterness.

19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

19 Ако е реч за сила, ето, силен е;
И ако е за съд, кой ще ме представи?

19 If I speak of strength, lo, he is strong: and if of judgment, who shall set me a time to plead?

20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

20 Ако бих искал да оправдая себе си, осъдили ме биха устата ми;
Ако бих искал да река: Непорочен съм, строптив биха ме показали.

20 If I justify myself, mine own mouth shall condemn me: if I say, I am perfect, it shall also prove me perverse.

21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

21 Ако бях непорочен не бих познал духа си:
Презрял бих живота си.

21 Though I were perfect, yet would I not know my soul: I would despise my life.

22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

22 Едно това знам, за то рекох:
Той погубя непорочния и нечестивия.

22 This is one thing, therefore I said it, He destroyeth the perfect and the wicked.

23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

23 И ако бичът му убива внезапно,
Той се смее в опитването на неповинните.

23 If the scourge slay suddenly, he will laugh at the trial of the innocent.

24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, който прави това?

24 Земята е предадена в ръцете на нечестивия.
Той покрива лицата на съдиите й;
Ако ли не, де е, и кой е?

24 The earth is given into the hand of the wicked: he covereth the faces of the judges thereof; if not, where, and who is he?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

25 А моите дни са по-бързи от скоротечец:
Бягат без да видят добро:

25 Now my days are swifter than a post: they flee away, they see no good.

26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

26 Преминаха като леки кораби,
Като орел който лети върх лова.

26 They are passed away as the swift ships: as the eagle that hasteth to the prey.

27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

27 Ако река че ще забравя оплакването си,
Ще оставя жалеянето си, и ще се утеша,

27 If I say, I will forget my complaint, I will leave off my heaviness, and comfort myself:

28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

28 В ужас съм от всичките си скърби,
Зная, че не ще ме обезвиниш:

28 I am afraid of all my sorrows, I know that thou wilt not hold me innocent.

29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

29 Нечестив ще изляза;
Защо прочее да се трудя напраздно?

29 If I be wicked, why then labour I in vain?

30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

30 Ако се умия с снежна вода,
И очистя с мило ръцете си,

30 If I wash myself with snow water, and make my hands never so clean;

31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
Щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

31 Yet shalt thou plunge me in the ditch, and mine own clothes shall abhor me.

32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

32 Защото не е человек както съм аз, та да му отговоря,
И да дойдем наедно на съд.

32 For he is not a man, as I am, that I should answer him, and we should come together in judgment.

33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

33 Няма ходатай помежду ни
За да тури ръката си върху двама ни.

33 Neither is there any daysman betwixt us, that might lay his hand upon us both.

34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

34 Нека отдалечи от мене жезъла си,
И страхът му да ме не ужасава.

34 Let him take his rod away from me, and let not his fear terrify me:

35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

35 Тогаз ще говоря и няма да се боя от него;
Защото така не съм на себе си.

35 Then would I speak, and not fear him; but it is not so with me.