1 Имаше в земята Уз един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

1 Имаше един человек в Узката земя, името му Иов; и тоя человек бе непорочен и прав, и боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

1 There was a man in the land of Uz, whose name was Job; and that man was perfect and upright, and one that feared God, and eschewed evil.

2 И родиха му се седем сина и три дъщери.

2 И родиха му се седем синове и три дъщери.

2 And there were born unto him seven sons and three daughters.

3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

3 И добитъкът му беше седем тисящи овци, и три тисящи камили, и петстотин чифта волове, и петстотин ослици, и голямо множество слуги; и тоя человек бе най-голям от всичките жители на изток.

3 His substance also was seven thousand sheep, and three thousand camels, and five hundred yoke of oxen, and five hundred she asses, and a very great household; so that this man was the greatest of all the men of the east.

4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

4 И синовете му ходеха та правеха пирове по къщята си, всеки на деня си, и проваждаха та повикваха трите си сестри за да ядат и да пият с тях.

4 And his sons went and feasted in their houses, every one his day; and sent and called for their three sisters to eat and to drink with them.

5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

5 И когато се свършваха дните на пируването, проваждаше Иов та ги освещаваше, и, като ставаше заран, приносяше всесъжения по числото на всички тях; защото думаше Иов: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърдцето си. Така правеше Иов винаги.

5 And it was so, when the days of their feasting were gone about, that Job sent and sanctified them, and rose up early in the morning, and offered burnt offerings according to the number of them all: for Job said, It may be that my sons have sinned, and cursed God in their hearts. Thus did Job continually.

6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

6 И един ден дойдоха Божиите синове да предстанат пред Господа; и между тях дойде и Сатана.

6 Now there was a day when the sons of God came to present themselves before the LORD, and Satan came also among them.

7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

7 И рече Господ на Сатана: От де идеш? И Сатана отговори Господу и рече: От да обикалям земята и да ходя насам нататък по нея.

7 And the LORD said unto Satan, Whence comest thou? Then Satan answered the LORD, and said, From going to and fro in the earth, and from walking up and down in it.

8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

8 И рече Господ на Сатана: Турил ли си внимание на раба ми Иова, че няма подобен нему на земята, человек непорочен и прав, който се бои от Бога и който се отдалечава от злото?

8 And the LORD said unto Satan, Hast thou considered my servant Job, that there is none like him in the earth, a perfect and an upright man, one that feareth God, and escheweth evil?

9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

9 И отговори Сатана Господу и рече: Да ли напразно се бои Иов от Бога?

9 Then Satan answered the LORD, and said, Doth Job fear God for nought?

10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

10 Не си ли оградил ти него, и къщата му, и всичко каквото има? благословил си делата на ръцете му, и умножи се добитъкът му на земята.

10 Hast not thou made an hedge about him, and about his house, and about all that he hath on every side? thou hast blessed the work of his hands, and his substance is increased in the land.

11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

11 Но сега простри ръка и докачи всичко каквото има: не ще ли те похули в лице?

11 But put forth thine hand now, and touch all that he hath, and he will curse thee to thy face.

12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

12 И рече Господ на Сатана: Ето, в ръката ти е всичко каквото има; само на него да не туриш ръка. И излезе Сатана от при Господа.

12 And the LORD said unto Satan, Behold, all that he hath is in thy power; only upon himself put not forth thine hand. So Satan went forth from the presence of the LORD.

13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

13 И един ден синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в дома на най-стария си брат;

13 And there was a day when his sons and his daughters were eating and drinking wine in their eldest brother's house:

14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

14 и дойде вестител при Иова та рече: Воловете оряха, и ослиците пасяха при тях;

14 And there came a messenger unto Job, and said, The oxen were plowing, and the asses feeding beside them:

15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

15 и нападнаха Савците та ги откараха, и рабите поразиха с острото на ножа; и само аз се отървах да ти обадя.

15 And the Sabeans fell upon them, and took them away; yea, they have slain the servants with the edge of the sword; and I only am escaped alone to tell thee.

16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

16 Като още говореше той, дойде и друг та рече: Огън Божий падна от небеса та изгори овците и рабите и пояде ги; и отървах се само аз да ти обадя.

16 While he was yet speaking, there came also another, and said, The fire of God is fallen from heaven, and hath burned up the sheep, and the servants, and consumed them; and I only am escaped alone to tell thee.

17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

17 Този като говореше още, дойде и друг та рече: Халдеите направиха три чети, и се устремиха върх камилите и ги откараха, и рабите поразиха с острото на ножа; и отървах се само аз да ти обадя.

17 While he was yet speaking, there came also another, and said, The Chaldeans made out three bands, and fell upon the camels, and have carried them away, yea, and slain the servants with the edge of the sword; and I only am escaped alone to tell thee.

18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

18 Този като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в дома на най-стария си брат;

18 While he was yet speaking, there came also another, and said, Thy sons and thy daughters were eating and drinking wine in their eldest brother's house:

19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

19 и, ето, дойде голям вятър из оттатък пустинята та удари четирите ъгла на дома; и падна върх децата, и умряха; и отървах се само аз да ти обадя.

19 And, behold, there came a great wind from the wilderness, and smote the four corners of the house, and it fell upon the young men, and they are dead; and I only am escaped alone to tell thee.

20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

20 Тогаз стана Иов, раздра дрехата си, и острига главата си, и падна на земята та се поклони,

20 Then Job arose, and rent his mantle, and shaved his head, and fell down upon the ground, and worshipped,

21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

21 и рече: Гол излязох из утробата на майка си: гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне: да бъде името Господне благословено.

21 And said, Naked came I out of my mother's womb, and naked shall I return thither: the LORD gave, and the LORD hath taken away; blessed be the name of the LORD.

22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

22 В всичко това Иов не съгреши, и не даде безумие Богу.

22 In all this Job sinned not, nor charged God foolishly.