Псалми 10 глава. Библия, търсене в Библията онлайн

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150

1 Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?

1 (По Славянски, част на 9)
Защо, Господи, стоиш отдалеч?
Защо се криеш в скърбно време?

1 Why standest thou afar off, O LORD? why hidest thou thyself in times of trouble?

2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

2 В гордостта на нечестивия изгаря сиромахът:
Да се хванат в лукавствата които намислюват.

2 The wicked in his pride doth persecute the poor: let them be taken in the devices that they have imagined.

3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
И ублажава себе си лихоимецът: презира Господа.

3 For the wicked boasteth of his heart's desire, and blesseth the covetous, whom the LORD abhorreth.

4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

4 Нечестивият от гордостта на лицето си не ще да потърси Господа:
Всичките му помисли са че няма Бог.

4 The wicked, through the pride of his countenance, will not seek after God: God is not in all his thoughts.

5 Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.

5 Неговите пътища на всяко време са криви:
Твоите съдове са много високо от лицето му:
Той духа срещу всичките си врагове.

5 His ways are always grievous; thy judgments are far above out of his sight: as for all his enemies, he puffeth at them.

6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

6 Рече в сърдцето си: Няма да се поклатя,
Защото от род в род няма да падна в злощастие.

6 He hath said in his heart, I shall not be moved: for I shall never be in adversity.

7 Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

7 Устата му са пълни с клетва и угнетение и насилие:
Под езика му има злоба и беззаконие.

7 His mouth is full of cursing and deceit and fraud: under his tongue is mischief and vanity.

8 Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

8 Седи в засада в преддворията,
В скришни места, за да убие неповинния:
Очите му гледат тайно към сиромаха.

8 He sitteth in the lurking places of the villages: in the secret places doth he murder the innocent: his eyes are privily set against the poor.

9 Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

9 Пречаква скришно като лъв в пещерата си:
Пречаква за да грабне сиромаха:
Грабнува сиромаха когато го влачи в примката си.

9 He lieth in wait secretly as a lion in his den: he lieth in wait to catch the poor: he doth catch the poor, when he draweth him into his net.

10 Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.

10 Навожда се, сниша се,
За да паднат сиромасите в ноктите му.

10 He croucheth, and humbleth himself, that the poor may fall by his strong ones.

11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

11 Рече в сърдцето си: Забрави Бог:
Скри лицето си: няма никога да види.

11 He hath said in his heart, God hath forgotten: he hideth his face; he will never see it.

12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

12 Стани, Господи: Боже, подигни ръката си:
Да не забравиш оскърбените.

12 Arise, O LORD; O God, lift up thine hand: forget not the humble.

13 Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

13 Защо нечестивият презира Бога?
Рече в сърдцето си: Няма да изпиташ.

13 Wherefore doth the wicked contemn God? he hath said in his heart, Thou wilt not require it.

14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да ги хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

14 Видял си; защото ти гледаш неправдата и притеснението
За да въздадеш с ръката си:
Тебе се предава сиромахът:
На сирачето си ти помощник.

14 Thou hast seen it; for thou beholdest mischief and spite, to requite it with thy hand: the poor committeth himself unto thee; thou art the helper of the fatherless.

15 Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

15 Строши мишцата на нечестивия.
Издири нечестието на лукавия доде не намериш вече от него.

15 Break thou the arm of the wicked and the evil man: seek out his wickedness till thou find none.

16 Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

16 Господ е цар в века века:
Езичниците ще изчезнат от земята му.

16 The LORD is King for ever and ever: the heathen are perished out of his land.

17 Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

17 Господи, послушал си желанието на сиромасите:
Ще утвърдиш сърдцето им:
Ще направиш внимателно ухото си,

17 LORD, thou hast heard the desire of the humble: thou wilt prepare their heart, thou wilt cause thine ear to hear:

18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

18 За да съдиш за сирачето и угнетения,
Щото да не следва вече человек който е от земя да устрашава.

18 To judge the fatherless and the oppressed, that the man of the earth may no more oppress.

Превод от 1940 г

Цариградски превод

King James Version