1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150
1 (по Слав. 103)
Благославяй, душо моя, Господа:
Господи Боже мой, възвеличил си се много:
С чест и с великолепие си облечен;
Благославяй, душо моя, Господа:
Господи Боже мой, възвеличил си се много:
С чест и с великолепие си облечен;
2 Ти който се обличаш с виделина като с дреха.
И простираш небето като опона;
И простираш небето като опона;
3 Който градиш превизиренните си селения над водите,
Правиш облаците своя колесница,
И ходиш на крилата на вятъра;
Правиш облаците своя колесница,
И ходиш на крилата на вятъра;
5 Който си основал земята на основанието й.
За да се не поколебае в век века.
За да се не поколебае в век века.
6 Покрил си я с бездната като с дреха:
Водите застанаха върху планините:
Водите застанаха върху планините:
7 От твоето запрещение побегнаха:
От гласа на гръма ти се устремиха на бяг.
От гласа на гръма ти се устремиха на бяг.
8 Възлязоха на планините, слязоха в доловете,
На мястото което си утвърдил за тях.
На мястото което си утвърдил за тях.
9 Положил си предел който не могат да преминат,
Нито да се върнат за да покрият земята.
Нито да се върнат за да покрият земята.
10 Който проваждаш източници в доловете
За да текат между планините:
За да текат между планините:
11 Напояват всичките полски зверове:
Дивите осли угасяват жаждата си:
Дивите осли угасяват жаждата си:
12 При тях небесните птици превитават,
И между вейките пеят.
И между вейките пеят.
13 Който поиш планините от превизпренните си селения:
От плода на твоите дела насища се земята:
От плода на твоите дела насища се земята:
14 Който прозябаваш трева за скотовете,
И зеле за потреба на человека
За да изважда храна от земята,
И зеле за потреба на человека
За да изважда храна от земята,
15 И вино да весели сърдцето на человека,
Елей за да осветлява лицето,
И хляб да уякчава сърдцето на человека.
Елей за да осветлява лицето,
И хляб да уякчава сърдцето на человека.
16 Наситиха се дърветата Господни,
Кедрите Ливански които е насадил,
Кедрите Ливански които е насадил,
17 Дето птиците правят гнезда:
Елхите са жилище на щърка:
Елхите са жилище на щърка:
18 Високите планини са на дивите кози:
Каменете са на кролиците прибежище.
Каменете са на кролиците прибежище.
19 Направил е луната за времената:
Слънцето познава запада си.
Слънцето познава запада си.
20 Туряш тъмнина, и става нощ:
В нея ходят всите зверове дъбравни.
В нея ходят всите зверове дъбравни.
21 Лъвчетата рикаят за лов,
И искат от Бога храната си.
И искат от Бога храната си.
22 Слънцето изгрява: събират се,
И лягат в леглата си.
И лягат в леглата си.
23 Излиза человек на делото си,
И на работата си до вечер.
И на работата си до вечер.
24 Колко са многочислени твоите дела, Господи!
Всичките с мъдрост си направил:
Земята е пълна с творенията ти.
Всичките с мъдрост си направил:
Земята е пълна с творенията ти.
25 Ето голямото и пространното море:
Там има гадове безбройни,
Животни малки с големи.
Там има гадове безбройни,
Животни малки с големи.
26 Там корабите преплават,
Там Левиатанът когото си създал да играе в него.
Там Левиатанът когото си създал да играе в него.
27 Всички тези от тебе очакват
Да дадеш на време храната им.
Да дадеш на време храната им.
28 Даваш им: събират:
Отваряш ръката си, насищат се с благост:
Отваряш ръката си, насищат се с благост:
29 Отвръщаш лицето си: смущават се:
Вземаш диханието им: умират,
И връщат се в пръстта си:
Вземаш диханието им: умират,
И връщат се в пръстта си:
30 Изпроваждаш Духа си: създават се;
И подновяваш лицето на земята.
И подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде славата Господня в век!
Да се весели в делата си Господ,
Да се весели в делата си Господ,
32 Който гледа върху земята, и тя трепери:
Прикасава се до горите, и димят.
Прикасава се до горите, и димят.
33 Ще пея Господу доде съм жив:
Ще песнопея Богу моему до когато съществувам.
Ще песнопея Богу моему до когато съществувам.
34 Моето за него размишление ще е сладко:
Аз ще се веселя в Господа.
Аз ще се веселя в Господа.
35 Да изчезнат грешните от земята,
И нечестивите да ги няма вече.
Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.
И нечестивите да ги няма вече.
Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.
Цариградски превод
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150