Търсене в Библията онлайн
 
Псалми 109 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150 
1 (по Слав. 108)
Първому Певцу, Псалом Давидов.

Боже, хвало моя, недей мълча:
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха върх мене,
Говориха против мене с лъжлив език,
3 И с думи ненавистни ме обиколиха,
И ратуват против мене без причина.
4 За въздаяние на любовта ми враждебници ми са;
А аз се моля.
5 И въздадоха ми зло за добро,
И ненавист за любовта ми.
6 Постави нечестив над него;
И противник да стои отдясно му
7 Когато се съди, да излезе повинен,
И молитвата му да бъде в грях.
9 Да бъдат синовете му сирачета.
И жена му вдовица.
10 И да се скитат всякога синовете му, и да станат просеци,
И да излязват из развалените си жилища да просят хляб.
11 Да впримчи заимодавецът всичкия му имот,
И да разграбят чужденците трудовете му.
12 Да няма кой да простре милост към него,
И да няма кой да пожали сирачетата му.
13 Внуците му да бъдат изтребени:
В идещия род да се изглади името им.
14 Да се помене пред Господа беззаконието на бащите му;
И грехът на майка му да се не изглади:
15 Да бъде всякога пред Господа
За да изтреби от земята паметта им.
16 Защото си не науми да стори милост,
Но погна человека нищ и сиромах
За да умъртви съкрушения в сърдце.
17 Понеже възлюби проклетия, нека го стигне:
Понеже не рачи благословение, нека се отдалечи от него.
18 Понеже облече проклетия като своя дреха,
Нека влезе като вода въ утробата му,
И като елей в костите му.
19 Да му стане като дрехата с която се облича,
И като пояса с който се всякога опасва.
20 Това да е на враждебниците ми въздаянието от Господа,
И на тези които говорят зло против душата ми.
21 А с мене ти, Иеова Господи, заради името си стори:
Понеже е блага твоята милост, избави ме;
22 Защото аз съм сиромах и нищ,
И сърдцето ми вътре в мене е наранено.
23 Преминах като сянка когато е в уклонение:
Оттръснат съм като скакалец.
24 Колената ми изнемогоха от пост;
И плътта ми изпадна от тлъстина.
25 И аз станах укор на тях:
Гледат ме и киват с глава.
26 Помогни ми, Господи Боже мой:
Спаси ме според милостта си.
27 И нека познаят че това е твоя ръка,
че ти си сторил това, Господи.
28 Те ще кълнат, а ти да благославяш:
Стават, но нека се посрамят;
А твоят раб да се весели.
29 Да се облекат с безчестие враждебниците ми;
И като с дреха да се покрият със срама си.
30 Много ще славя Господа с устата си,
И между мнозина ще го хваля.
31 Защото стои отдясно на сиромаха
За да го избавя от онези които осъждат душата му.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150