1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 Да! той обичаше да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 За да познаят, че това е Твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Превод от 1940 г
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150