1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150
1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
1 (по Слав. 108)
Първому Певцу, Псалом Давидов.
Боже, хвало моя, недей мълча:
Първому Певцу, Псалом Давидов.
Боже, хвало моя, недей мълча:
1 Hold not thy peace, O God of my praise;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха върх мене,
Говориха против мене с лъжлив език,
Говориха против мене с лъжлив език,
2 For the mouth of the wicked and the mouth of the deceitful are opened against me: they have spoken against me with a lying tongue.
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
3 И с думи ненавистни ме обиколиха,
И ратуват против мене без причина.
И ратуват против мене без причина.
3 They compassed me about also with words of hatred; and fought against me without a cause.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
4 За въздаяние на любовта ми враждебници ми са;
А аз се моля.
А аз се моля.
4 For my love they are my adversaries: but I give myself unto prayer.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
5 И въздадоха ми зло за добро,
И ненавист за любовта ми.
И ненавист за любовта ми.
5 And they have rewarded me evil for good, and hatred for my love.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
6 Постави нечестив над него;
И противник да стои отдясно му
И противник да стои отдясно му
6 Set thou a wicked man over him: and let Satan stand at his right hand.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
7 Когато се съди, да излезе повинен,
И молитвата му да бъде в грях.
И молитвата му да бъде в грях.
7 When he shall be judged, let him be condemned: and let his prayer become sin.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
9 Да бъдат синовете му сирачета.
И жена му вдовица.
И жена му вдовица.
9 Let his children be fatherless, and his wife a widow.
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
10 И да се скитат всякога синовете му, и да станат просеци,
И да излязват из развалените си жилища да просят хляб.
И да излязват из развалените си жилища да просят хляб.
10 Let his children be continually vagabonds, and beg: let them seek their bread also out of their desolate places.
11 Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
11 Да впримчи заимодавецът всичкия му имот,
И да разграбят чужденците трудовете му.
И да разграбят чужденците трудовете му.
11 Let the extortioner catch all that he hath; and let the strangers spoil his labour.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
12 Да няма кой да простре милост към него,
И да няма кой да пожали сирачетата му.
И да няма кой да пожали сирачетата му.
12 Let there be none to extend mercy unto him: neither let there be any to favour his fatherless children.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
13 Внуците му да бъдат изтребени:
В идещия род да се изглади името им.
В идещия род да се изглади името им.
13 Let his posterity be cut off; and in the generation following let their name be blotted out.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
14 Да се помене пред Господа беззаконието на бащите му;
И грехът на майка му да се не изглади:
И грехът на майка му да се не изглади:
14 Let the iniquity of his fathers be remembered with the LORD; and let not the sin of his mother be blotted out.
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
15 Да бъде всякога пред Господа
За да изтреби от земята паметта им.
За да изтреби от земята паметта им.
15 Let them be before the LORD continually, that he may cut off the memory of them from the earth.
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
16 Защото си не науми да стори милост,
Но погна человека нищ и сиромах
За да умъртви съкрушения в сърдце.
Но погна человека нищ и сиромах
За да умъртви съкрушения в сърдце.
16 Because that he remembered not to shew mercy, but persecuted the poor and needy man, that he might even slay the broken in heart.
17 Да! той обичаше да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
17 Понеже възлюби проклетия, нека го стигне:
Понеже не рачи благословение, нека се отдалечи от него.
Понеже не рачи благословение, нека се отдалечи от него.
17 As he loved cursing, so let it come unto him: as he delighted not in blessing, so let it be far from him.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
18 Понеже облече проклетия като своя дреха,
Нека влезе като вода въ утробата му,
И като елей в костите му.
Нека влезе като вода въ утробата му,
И като елей в костите му.
18 As he clothed himself with cursing like as with his garment, so let it come into his bowels like water, and like oil into his bones.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
19 Да му стане като дрехата с която се облича,
И като пояса с който се всякога опасва.
И като пояса с който се всякога опасва.
19 Let it be unto him as the garment which covereth him, and for a girdle wherewith he is girded continually.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
20 Това да е на враждебниците ми въздаянието от Господа,
И на тези които говорят зло против душата ми.
И на тези които говорят зло против душата ми.
20 Let this be the reward of mine adversaries from the LORD, and of them that speak evil against my soul.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
21 А с мене ти, Иеова Господи, заради името си стори:
Понеже е блага твоята милост, избави ме;
Понеже е блага твоята милост, избави ме;
21 But do thou for me, O GOD the Lord, for thy name's sake: because thy mercy is good, deliver thou me.
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
22 Защото аз съм сиромах и нищ,
И сърдцето ми вътре в мене е наранено.
И сърдцето ми вътре в мене е наранено.
22 For I am poor and needy, and my heart is wounded within me.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
23 Преминах като сянка когато е в уклонение:
Оттръснат съм като скакалец.
Оттръснат съм като скакалец.
23 I am gone like the shadow when it declineth: I am tossed up and down as the locust.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
24 Колената ми изнемогоха от пост;
И плътта ми изпадна от тлъстина.
И плътта ми изпадна от тлъстина.
24 My knees are weak through fasting; and my flesh faileth of fatness.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
25 И аз станах укор на тях:
Гледат ме и киват с глава.
Гледат ме и киват с глава.
25 I became also a reproach unto them: when they looked upon me they shaked their heads.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
26 Помогни ми, Господи Боже мой:
Спаси ме според милостта си.
Спаси ме според милостта си.
26 Help me, O LORD my God: O save me according to thy mercy:
27 За да познаят, че това е Твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
27 И нека познаят че това е твоя ръка,
че ти си сторил това, Господи.
че ти си сторил това, Господи.
27 That they may know that this is thy hand; that thou, LORD, hast done it.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
28 Те ще кълнат, а ти да благославяш:
Стават, но нека се посрамят;
А твоят раб да се весели.
Стават, но нека се посрамят;
А твоят раб да се весели.
28 Let them curse, but bless thou: when they arise, let them be ashamed; but let thy servant rejoice.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
29 Да се облекат с безчестие враждебниците ми;
И като с дреха да се покрият със срама си.
И като с дреха да се покрият със срама си.
29 Let mine adversaries be clothed with shame, and let them cover themselves with their own confusion, as with a mantle.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
30 Много ще славя Господа с устата си,
И между мнозина ще го хваля.
И между мнозина ще го хваля.
30 I will greatly praise the LORD with my mouth; yea, I will praise him among the multitude.
31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
31 Защото стои отдясно на сиромаха
За да го избавя от онези които осъждат душата му.
За да го избавя от онези които осъждат душата му.
31 For he shall stand at the right hand of the poor, to save him from those that condemn his soul.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150