Търсене в Библията онлайн
 
Псалми 139 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150 
1 (по Слав. 138)
Първому Певцу Псалом Давидов.

Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Ти познаваш седенето ми и ставането ми:
Разумяваш помишленията ми от далеч,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми,
И всичките ми пътища знаеш.
4 Защото доде още няма дума на езика ми,
Ето, Господи, ти знаеш всичкото.
5 Окружил си ме отзад и отпред,
И турил си върх мене ръката си.
6 Това знание е пречудно за мене:
Високо е; не мога да стигна до него.
7 Къде да отида от твоя Дух?
И от лицето ти къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, там си ти:
Ако си постеля в ад, ето те.
9 Ако взема крилата на зората
И се населя в най-далечните краища на морето,
10 И там ще ме настави ръката ти,
И твоята десница ще ме удържи.
11 Ако река: Наистина ще ме покрие тъмнината;
То и нощта ще бъде виделина около мене
12 И самата тъмнина не укрива нищо от тебе;
И нощта свети като ден
Тебе е тъмнината като виделината.
13 Защото ти си направил чреслата ми
Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще те славя,
Защото страшно и чудно съм създаден:
чудни са твоите дела;
И това душата ми добре знае.
15 Не се укриха костите ми от тебе
Когато в тайно се създавах,
И в дълбините на земята се образувах.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми тяло;
И в твоята книга бяха писани всичките мои удове,
Които в дните се образуваха.
Когато още ни един от тях не съществуваше.
17 Колко ми са скъпоценни твоите помишления, Боже!
Колко е голямо числото им!
18 Ако искам да ги изброя, от пясъка са по многочислени;
Събуждам се, и още съм с тебе.
19 Наистина ще убиеш нечестивите, Боже:
Отдалечете се прочее от мене, мъже кръвници.
20 Защото говорят против тебе лукаво:
Враговете ти вземат напраздно твоето име.
21 Не мразя ли, Господи, онези, които мразят тебе?
И не гнуся ли се от онези които се подигат върх тебе?
22 Съ съвършена ненавист ги ненавиждам:
За неприятели ги имам.
23 Изкуси ме, Боже, и познай сърдцето ми:
Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж да ли има в мене беззаконен път;
И води ме по вечния път.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150