 |  |
1 (по Слав. 30) Първому Певцу. Псалом Давидов. На тебе, Господи, уповах: Да се не посрамя въ век: Спаси ме с правдата си. |
 |
2 Приклони към мене ухото си: Ускори да ме избавиш: Бъди ми силна крепост, Дом на утвърждение за да ме спасиш. |
 |
3 Защото ти си моя канара и твърдиня; И заради името си ръководи ме и управяй ме. |
 |
4 Изведи ме из сетта която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя сила. |
 |
5 В ръцете ти предавам духа си: Ти си ме избавил, Господи Боже на истината. |
 |
6 Възненавидех онези които внимават на суетните идоли; Но аз се надея на Господа. |
 |
7 Ще се радвам и ще се веселя за твоята милост; Защото си видял скърбта ми, Познал си душата ми като беше в утеснения, |
 |
8 И не си ме затворил в ръката на врага: Поставил си на ширина нозете ми. |
 |
9 Помилвай ме, Господи, защото съм утеснен: Изтая от скърб окото ми, Душата ми, и утробата ми. |
 |
10 Защото се изнури в тъга животът ми, И годините ми в стенания: От страданието ми изнемощя силата ми, И костите ми изтаяха. |
 |
11 На всичките си врагове станах укор, И най-вече на ближните си, И страх на познайниците си: Които ме гледаха по улиците бягаха от мене. |
 |
12 Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв: Станах като непотребен съсъд; |
 |
13 Защото чух злословието на мнозина: От всякъде страх: Когато се наговориха против мене Намислиха да отнемат живота ми. |
 |
14 Но аз на тебе, Господи, уповах: Рекох: Ти си Бог мой. |
 |
15 В ръцете ти са времената ми: Избави ме от ръката на враговете ми И от тези които ме гонят. |
 |
16 Направи да светне лицето ти върх раба ти: Спаси ме с милостта си. |
 |
17 Господи, да се не посрамя, Защото те призвах: Да се посрамят нечестивите, Да млъкнат в ад. |
 |
18 Да онемеят лъжливите устни Които говорят дързостливо против праведния, с гордост и презрение. |
 |
19 Колко е голяма твоята благост Която си съхранил за онези които ти се боят, И която си направил за онези които се надеят на тебе Пред очите на человеческите синове! |
 |
20 Ще ги скриеш в покрова на присътствието си От ухищренията на человеците: Ще ги скриеш в скиния От пререканията на езици. |
 |
21 Благословен Господ, Защото направи чудна милостта си към мене В град укрепен. |
 |
22 А в смайването си аз бях рекъл: Отхвърлен съм от очите ти; Но ти послуша гласа на моленията ми Когато извиках към тебе. |
 |
23 Възлюбете Господа, всички преподобни негови: Господ съхранява верните, И въздава изобилно на онези които се обхождат горделиво. |
 |
24 Имайте дързновение, и да се укрепи сърдцето ви, Всички които се надеете на Господа. |
 |
 |  |
Цариградски превод |  |