1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150
1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.
1 (по Слав. 30)
Първому Певцу. Псалом Давидов.
На тебе, Господи, уповах:
Да се не посрамя въ век:
Спаси ме с правдата си.
Първому Певцу. Псалом Давидов.
На тебе, Господи, уповах:
Да се не посрамя въ век:
Спаси ме с правдата си.
1 In thee, O LORD, do I put my trust; let me never be ashamed: deliver me in thy righteousness.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
2 Приклони към мене ухото си:
Ускори да ме избавиш:
Бъди ми силна крепост,
Дом на утвърждение за да ме спасиш.
Ускори да ме избавиш:
Бъди ми силна крепост,
Дом на утвърждение за да ме спасиш.
2 Bow down thine ear to me; deliver me speedily: be thou my strong rock, for an house of defence to save me.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
3 Защото ти си моя канара и твърдиня;
И заради името си ръководи ме и управяй ме.
И заради името си ръководи ме и управяй ме.
3 For thou art my rock and my fortress; therefore for thy name's sake lead me, and guide me.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.
4 Изведи ме из сетта която скрито поставиха за мене,
Защото ти си моя сила.
Защото ти си моя сила.
4 Pull me out of the net that they have laid privily for me: for thou art my strength.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.
5 В ръцете ти предавам духа си:
Ти си ме избавил, Господи Боже на истината.
Ти си ме избавил, Господи Боже на истината.
5 Into thine hand I commit my spirit: thou hast redeemed me, O LORD God of truth.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
6 Възненавидех онези които внимават на суетните идоли;
Но аз се надея на Господа.
Но аз се надея на Господа.
6 I have hated them that regard lying vanities: but I trust in the LORD.
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,
7 Ще се радвам и ще се веселя за твоята милост;
Защото си видял скърбта ми,
Познал си душата ми като беше в утеснения,
Защото си видял скърбта ми,
Познал си душата ми като беше в утеснения,
7 I will be glad and rejoice in thy mercy: for thou hast considered my trouble; thou hast known my soul in adversities;
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
8 И не си ме затворил в ръката на врага:
Поставил си на ширина нозете ми.
Поставил си на ширина нозете ми.
8 And hast not shut me up into the hand of the enemy: thou hast set my feet in a large room.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
9 Помилвай ме, Господи, защото съм утеснен:
Изтая от скърб окото ми,
Душата ми, и утробата ми.
Изтая от скърб окото ми,
Душата ми, и утробата ми.
9 Have mercy upon me, O LORD, for I am in trouble: mine eye is consumed with grief, yea, my soul and my belly.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
10 Защото се изнури в тъга животът ми,
И годините ми в стенания:
От страданието ми изнемощя силата ми,
И костите ми изтаяха.
И годините ми в стенания:
От страданието ми изнемощя силата ми,
И костите ми изтаяха.
10 For my life is spent with grief, and my years with sighing: my strength faileth because of mine iniquity, and my bones are consumed.
11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
11 На всичките си врагове станах укор,
И най-вече на ближните си,
И страх на познайниците си:
Които ме гледаха по улиците бягаха от мене.
И най-вече на ближните си,
И страх на познайниците си:
Които ме гледаха по улиците бягаха от мене.
11 I was a reproach among all mine enemies, but especially among my neighbours, and a fear to mine acquaintance: they that did see me without fled from me.
12 Като някой умрял бидох забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
12 Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв:
Станах като непотребен съсъд;
Станах като непотребен съсъд;
12 I am forgotten as a dead man out of mind: I am like a broken vessel.
13 Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
13 Защото чух злословието на мнозина:
От всякъде страх:
Когато се наговориха против мене
Намислиха да отнемат живота ми.
От всякъде страх:
Когато се наговориха против мене
Намислиха да отнемат живота ми.
13 For I have heard the slander of many: fear was on every side: while they took counsel together against me, they devised to take away my life.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
14 Но аз на тебе, Господи, уповах:
Рекох: Ти си Бог мой.
Рекох: Ти си Бог мой.
14 But I trusted in thee, O LORD: I said, Thou art my God.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
15 В ръцете ти са времената ми:
Избави ме от ръката на враговете ми
И от тези които ме гонят.
Избави ме от ръката на враговете ми
И от тези които ме гонят.
15 My times are in thy hand: deliver me from the hand of mine enemies, and from them that persecute me.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
16 Направи да светне лицето ти върх раба ти:
Спаси ме с милостта си.
Спаси ме с милостта си.
16 Make thy face to shine upon thy servant: save me for thy mercies' sake.
17 Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.
17 Господи, да се не посрамя,
Защото те призвах:
Да се посрамят нечестивите,
Да млъкнат в ад.
Защото те призвах:
Да се посрамят нечестивите,
Да млъкнат в ад.
17 Let me not be ashamed, O LORD; for I have called upon thee: let the wicked be ashamed, and let them be silent in the grave.
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
18 Да онемеят лъжливите устни
Които говорят дързостливо против праведния, с гордост и презрение.
Които говорят дързостливо против праведния, с гордост и презрение.
18 Let the lying lips be put to silence; which speak grievous things proudly and contemptuously against the righteous.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
19 Колко е голяма твоята благост
Която си съхранил за онези които ти се боят,
И която си направил за онези които се надеят на тебе
Пред очите на человеческите синове!
Която си съхранил за онези които ти се боят,
И която си направил за онези които се надеят на тебе
Пред очите на человеческите синове!
19 Oh how great is thy goodness, which thou hast laid up for them that fear thee; which thou hast wrought for them that trust in thee before the sons of men!
20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
20 Ще ги скриеш в покрова на присътствието си
От ухищренията на человеците:
Ще ги скриеш в скиния
От пререканията на езици.
От ухищренията на человеците:
Ще ги скриеш в скиния
От пререканията на езици.
20 Thou shalt hide them in the secret of thy presence from the pride of man: thou shalt keep them secretly in a pavilion from the strife of tongues.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
21 Благословен Господ,
Защото направи чудна милостта си към мене
В град укрепен.
Защото направи чудна милостта си към мене
В град укрепен.
21 Blessed be the LORD: for he hath shewed me his marvellous kindness in a strong city.
22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
22 А в смайването си аз бях рекъл:
Отхвърлен съм от очите ти;
Но ти послуша гласа на моленията ми
Когато извиках към тебе.
Отхвърлен съм от очите ти;
Но ти послуша гласа на моленията ми
Когато извиках към тебе.
22 For I said in my haste, I am cut off from before thine eyes: nevertheless thou heardest the voice of my supplications when I cried unto thee.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
23 Възлюбете Господа, всички преподобни негови:
Господ съхранява верните,
И въздава изобилно на онези които се обхождат горделиво.
Господ съхранява верните,
И въздава изобилно на онези които се обхождат горделиво.
23 O love the LORD, all ye his saints: for the LORD preserveth the faithful, and plentifully rewardeth the proud doer.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
24 Имайте дързновение, и да се укрепи сърдцето ви,
Всички които се надеете на Господа.
Всички които се надеете на Господа.
24 Be of good courage, and he shall strengthen your heart, all ye that hope in the LORD.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150