1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
1 (по Слав. 16)
Първому певцу, Иедутуну.
Псалом Давидов.
Рекох: Ще внимавам в пътищата си
За да не съгреша с езика си:
Ще имам узда на устата си
Когато е нечестивият пред мене.
Първому певцу, Иедутуну.
Псалом Давидов.
Рекох: Ще внимавам в пътищата си
За да не съгреша с езика си:
Ще имам узда на устата си
Когато е нечестивият пред мене.
1 I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, while the wicked is before me.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
2 Станах ням и мълчалив:
Млъкнах и от доброто,
И скърбта ми се поднови.
Млъкнах и от доброто,
И скърбта ми се поднови.
2 I was dumb with silence, I held my peace, even from good; and my sorrow was stirred.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
3 Разпали се сърдцето ми вътре в мене:
В тъженето ми пламна огън.
Рекох с езика си:
В тъженето ми пламна огън.
Рекох с езика си:
3 My heart was hot within me, while I was musing the fire burned: then spake I with my tongue,
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
4 Кажи ми, Господи, скончанието ми,
И кое е числото на дните ми,
За да зная колко е кратък животът ми.
И кое е числото на дните ми,
За да зная колко е кратък животът ми.
4 LORD, make me to know mine end, and the measure of my days, what it is: that I may know how frail I am.
5 Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
5 Ето, направил си дните ми като педя,
И времето на живота ми е като нищо пред тебе:
Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.)
И времето на живота ми е като нищо пред тебе:
Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.)
5 Behold, thou hast made my days as an handbreadth; and mine age is as nothing before thee: verily every man at his best state is altogether vanity. Selah.
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
6 Наистина человек ходи като в мечтание;
Наистина напраздно се смущава:
Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе.
Наистина напраздно се смущава:
Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе.
6 Surely every man walketh in a vain shew: surely they are disquieted in vain: he heapeth up riches, and knoweth not who shall gather them.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
7 И сега, Господи, що чакам?
Надеждата ми е на тебе.
Надеждата ми е на тебе.
7 And now, Lord, what wait I for? my hope is in thee.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
8 От всичките ми беззакония избави ме:
Не ме направяй укор на безумния.
Не ме направяй укор на безумния.
8 Deliver me from all my transgressions: make me not the reproach of the foolish.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
9 Станах ням, не си отворих устата,
Понеже ти направи това.
Понеже ти направи това.
9 I was dumb, I opened not my mouth; because thou didst it.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
10 Отдалечи от мене удара си:
От поразението на ръката ти аз изчезнувам.
От поразението на ръката ти аз изчезнувам.
10 Remove thy stroke away from me: I am consumed by the blow of thine hand.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).
11 Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му
Разваляш като молец красотата му:
Наистина всеки человек е суета. (Села.)
Разваляш като молец красотата му:
Наистина всеки человек е суета. (Села.)
11 When thou with rebukes dost correct man for iniquity, thou makest his beauty to consume away like a moth: surely every man is vanity. Selah.
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришелец, както всичките мои бащи.
12 Послушай, Господи, молитвата ми,
И дай ухо на вика ми.
Не премълчавай на сълзите ми;
Защото съм странен при тебе
И пришлец, както всичките мои отци.
И дай ухо на вика ми.
Не премълчавай на сълзите ми;
Защото съм странен при тебе
И пришлец, както всичките мои отци.
12 Hear my prayer, O LORD, and give ear unto my cry; hold not thy peace at my tears: for I am a stranger with thee, and a sojourner, as all my fathers were.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
13 Остави ме на отрада, за да се съвзема
Преди да отида и да ме няма вече.
Преди да отида и да ме няма вече.
13 O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150