1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150
1 (по Слав. 16)
Първому певцу, Иедутуну.
Псалом Давидов.
Рекох: Ще внимавам в пътищата си
За да не съгреша с езика си:
Ще имам узда на устата си
Когато е нечестивият пред мене.
Първому певцу, Иедутуну.
Псалом Давидов.
Рекох: Ще внимавам в пътищата си
За да не съгреша с езика си:
Ще имам узда на устата си
Когато е нечестивият пред мене.
2 Станах ням и мълчалив:
Млъкнах и от доброто,
И скърбта ми се поднови.
Млъкнах и от доброто,
И скърбта ми се поднови.
3 Разпали се сърдцето ми вътре в мене:
В тъженето ми пламна огън.
Рекох с езика си:
В тъженето ми пламна огън.
Рекох с езика си:
4 Кажи ми, Господи, скончанието ми,
И кое е числото на дните ми,
За да зная колко е кратък животът ми.
И кое е числото на дните ми,
За да зная колко е кратък животът ми.
5 Ето, направил си дните ми като педя,
И времето на живота ми е като нищо пред тебе:
Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.)
И времето на живота ми е като нищо пред тебе:
Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.)
6 Наистина человек ходи като в мечтание;
Наистина напраздно се смущава:
Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе.
Наистина напраздно се смущава:
Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе.
7 И сега, Господи, що чакам?
Надеждата ми е на тебе.
Надеждата ми е на тебе.
8 От всичките ми беззакония избави ме:
Не ме направяй укор на безумния.
Не ме направяй укор на безумния.
9 Станах ням, не си отворих устата,
Понеже ти направи това.
Понеже ти направи това.
10 Отдалечи от мене удара си:
От поразението на ръката ти аз изчезнувам.
От поразението на ръката ти аз изчезнувам.
11 Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му
Разваляш като молец красотата му:
Наистина всеки человек е суета. (Села.)
Разваляш като молец красотата му:
Наистина всеки человек е суета. (Села.)
12 Послушай, Господи, молитвата ми,
И дай ухо на вика ми.
Не премълчавай на сълзите ми;
Защото съм странен при тебе
И пришлец, както всичките мои отци.
И дай ухо на вика ми.
Не премълчавай на сълзите ми;
Защото съм странен при тебе
И пришлец, както всичките мои отци.
13 Остави ме на отрада, за да се съвзема
Преди да отида и да ме няма вече.
Преди да отида и да ме няма вече.
Цариградски превод
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150