Псалми 42 глава. Библия, търсене в Библията онлайн

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

1 (по Слав. 41)
Първому Певцу,
Масхил на Кореевите Синове.
Както еленът желае водните извори,
Така душата ми желае тебе, Боже.

1 As the hart panteth after the water brooks, so panteth my soul after thee, O God.

2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

2 Жадна е душата ми за Бога, за Бога живаго:
Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

2 My soul thirsteth for God, for the living God: when shall I come and appear before God?

3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

3 Сълзите мои станаха ми храна деня и нощя,
Като ми думат всеки ден: Де е Бог твой?

3 My tears have been my meat day and night, while they continually say unto me, Where is thy God?

4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

4 Това се напомням, и изливам душата си вътре в мене
За да премина с множеството,
Да отида с него до Божия дом,
С глас на радост и на хваление.
С множеството което празднува.

4 When I remember these things, I pour out my soul in me: for I had gone with the multitude, I went with them to the house of God, with the voice of joy and praise, with a multitude that kept holyday.

5 Защо си отпаднала душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.

5 Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш вътре в мене?
Надей се на Бога; защото аз още ще го славословя
За спасението на лицето му.

5 Why art thou cast down, O my soul? and why art thou disquieted in me? hope thou in God: for I shall yet praise him for the help of his countenance.

6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на планините Ермон, от гората Мисар.

6 Боже мой, душата ми е отпаднала вътре в мене;
За то ще помня за тебе от Иорданската земя
И от Ермонимската, от гората Мисар.

6 O my God, my soul is cast down within me: therefore will I remember thee from the land of Jordan, and of the Hermonites, from the hill Mizar.

7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

7 Бездна призовава бездна с гласа на твоите водопади:
Всичките твои вълни и вълненията ти преминаха върх мене.

7 Deep calleth unto deep at the noise of thy waterspouts: all thy waves and thy billows are gone over me.

8 Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

8 През деня ще проводи Господ милостта си;
И през нощта песента му ще бъде с мене
Молитвата ми към Бога на живота ми.

8 Yet the LORD will command his lovingkindness in the day time, and in the night his song shall be with me, and my prayer unto the God of my life.

9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

9 Ще река на Бога, моята крепост:
Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален за притеснението от врага?

9 I will say unto God my rock, Why hast thou forgotten me? why go I mourning because of the oppression of the enemy?

10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

10 Враговете ми, като ме укоряват, трошат костите ми,
И всеки ден ми думат: Де е Бог твой?

10 As with a sword in my bones, mine enemies reproach me; while they say daily unto me, Where is thy God?

11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

11 Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш вътре в мене?
Надей се на Бога; защото още ще го славословя;
Той е спасение на лицето ми и Бог мой.

11 Why art thou cast down, O my soul? and why art thou disquieted within me? hope thou in God: for I shall yet praise him, who is the health of my countenance, and my God.

Превод от 1940 г

Цариградски превод

King James Version