Търсене в Библията онлайн
 
Псалми 71 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150 
1 (по Слав. 70)
На тебе, Господи, уповах:
Да се не посрамя никога.
2 С правдата си избави ме и освободи ме:
Приклони към мене ухото си и спаси ме.
3 Бъди ми канара дето да прибягвам, всякога да обитавам.
Ти си завещал да ме спасиш;
Защото твърдиня моя и прибежище мое си ти.
4 Боже мой, избави ме от силата на нечестивия,
От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 Защото ти си моя надежда, Господи Иеова:
Упование мое си от младостта ми.
6 На тебе облегнах от рождението си:
От утробата на майка ми ти си мой покровител
За тебе ще бъде всякога пението ми.
7 Като чудовище станах на мнозина;
Но ти си ми яко прибежище.
8 Да се пълнят устата ми с пението ти,
Съ славата ти, всеки ден.
9 Не ме отхвърляй въ времето на старостта ми:
Когато оскудява силата ми, не ме оставяй.
10 Защото неприятелите ми за мене говорят;
И които причакват душата ми наговарят се помежду си
11 И казват: Бог го е оставил:
Погнете и хванете го; защото няма кой да го избави.
12 Боже, не се отдалечавай от мене:
Боже мой, побързай ми на помощ.
13 Да се посрамят и да се изтребят
Неприятелите на душата ми:
Да се покрият с укор и срам
Които искат злото ми.
14 А аз всякога ще се надея,
И ще прилагам на всяка твоя похвала.
15 Устата ми ще проповядват правдата ти,
Спасението ти всеки ден,
Защото не мога да изброя твоите благодеяния.
16 Ще ходя със силата на Господа Иеова:
Ще помня твоята, само твоята, правда.
17 Боже, ти си ме научил от младостта ми;
И до сега проповедвам чудесата ти.
18 И даже до старост и седина, Боже, не ме оставяй,
Доде проповедвам на идещия род мишцата ти,
Силата ти на всичките послеродни.
19 Ей, Боже, правдата ти е превъзвишена;
Защото си направил велиичия.
Боже, кой е подобен на тебе?
20 Ти който си ми показал много и тежки притеснения
Пак ще ме съживиш,
И от бездните на земята пак ще ме избавиш.
21 Ще нарастиш величието ми;
Ей, ще се върнеш и ще ме утешиш.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир
Тебе и твоята истина:
На тебе, Светий Израилев,
Ще песнопея с китара.
23 Ще се радват устните ми когато ти песнопея,
И душата ми която си избавил.
24 Още и езикът ми всеки ден ще преговаря правдата ти;
Защото се посрамиха - защото се постидиха –
Които искат злото ми.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150