Псалми 74 глава. Библия, търсене в Библията онлайн

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150

1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

1 (по Слав. 73)
Масхил Асафов.
Защо, Боже, негодуваш за всегда,
И дими гневът ти против овците на паствата ти?

1 O God, why hast thou cast us off for ever? why doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?

2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

2 Помни събранието си което си придобил изначало,
Жезъла на наследието си което си избавил,
Гората тази Сион в която си се населил.

2 Remember thy congregation, which thou hast purchased of old; the rod of thine inheritance, which thou hast redeemed; this mount Zion, wherein thou hast dwelt.

3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

3 Дигни стъпките си към всегдашните запустения,
Към всичкото зло което стори неприятелят в светилището.

3 Lift up thy feet unto the perpetual desolations; even all that the enemy hath done wickedly in the sanctuary.

4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

4 Враговете ти рикаят всред събранието ти:
Туриха хоругвите си хоругви.

4 Thine enemies roar in the midst of thy congregations; they set up their ensigns for signs.

5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

5 Познати станаха както кога някой дигне топор
Върх гъсти дървета.

5 A man was famous according as he had lifted up axes upon the thick trees.

6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

6 Така сега тези ваяните му направи
Събориха заеднъж с брадви и чукове.

6 But now they break down the carved work thereof at once with axes and hammers.

7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.

7 Предадоха на огън светилището ти:
Оскверниха жилището ти като го низринаха до земята.

7 They have cast fire into thy sanctuary, they have defiled by casting down the dwelling place of thy name to the ground.

8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

8 Рекоха в сърдцето си: Да ги изтребим съвсем:
Изгориха всичките Божии съборища по земята.

8 They said in their hearts, Let us destroy them together: they have burned up all the synagogues of God in the land.

9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога ще се продължава това.

9 Знаменията наши не видим: няма вече пророк,
Нито има между нас някой да знае до кога ще бъде това.

9 We see not our signs: there is no more any prophet: neither is there among us any that knoweth how long.

10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

10 До кога, Боже, неприятелът ще хули?
Всекога ли врагът ще презира името ти?

10 O God, how long shall the adversary reproach? shall the enemy blaspheme thy name for ever?

11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.

11 Защо теглиш назад ръката си и десницата си?
Изтегли я изсред пазухата си и погуби ги.

11 Why withdrawest thou thy hand, even thy right hand? pluck it out of thy bosom.

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

12 А Бог е изначало Цар мой
Който прави спасение всред земята.

12 For God is my King of old, working salvation in the midst of the earth.

13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

13 Ти си раздвоил морето съ силата си:
Ти си смазал главите на ламите въ водите:

13 Thou didst divide the sea by thy strength: thou brakest the heads of the dragons in the waters.

14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

14 Ти си строшил главите на Левиатана:
Дал си го ястие на людете в пустинята:

14 Thou brakest the heads of leviathan in pieces, and gavest him to be meat to the people inhabiting the wilderness.

15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

15 Ти си разцепил източници и потоци:
Изсушил си реки непресъхнували.

15 Thou didst cleave the fountain and the flood: thou driedst up mighty rivers.

16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

16 Твой е денят, и твоя нощта:
Ти си приготвил виделината и слънцето:

16 The day is thine, the night also is thine: thou hast prepared the light and the sun.

17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

17 Ти си положил всичките земни предели:
Ти си направил лятото и зимата.

17 Thou hast set all the borders of the earth: thou hast made summer and winter.

18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

18 Помни това, че врагът похули Господа,
И безумните люде презряха името ти.

18 Remember this, that the enemy hath reproached, O LORD, and that the foolish people have blasphemed thy name.

19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.

19 Не предавай на зверовете душата на гъргорицата си:
Живота на твоите нищи не забравяй за всякога.

19 O deliver not the soul of thy turtledove unto the multitude of the wicked: forget not the congregation of thy poor for ever.

20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

20 Погледни на завета си;
Защото се напълниха тъмните места на земята с жилища на насилие.

20 Have respect unto the covenant: for the dark places of the earth are full of the habitations of cruelty.

21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

21 Да се не върне бедният назад посрамен:
Сиромахът и нищият да хвалят името ти.

21 O let not the oppressed return ashamed: let the poor and needy praise thy name.

22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

22 Стани, Боже, отсъди съдбата си:
Помни укорението което ти прави безумният всеки ден.

22 Arise, O God, plead thine own cause: remember how the foolish man reproacheth thee daily.

23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

23 Не забравяй гласа на противниците си:
Метежът на онези които се подигат против тебе винаги се умножава.

23 Forget not the voice of thine enemies: the tumult of those that rise up against thee increaseth continually.

Превод от 1940 г

Цариградски превод

King James Version