Псалми 77 глава. Библия, търсене в Библията онлайн

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

1 (по Слав. 76)
Първому Певцу, за Иедутуна,
Псалом Асафов.
Гласът ми е към Бога и викам:
Гласът ми е към Бога; и ще ме послуша.

1 I cried unto God with my voice, even unto God with my voice; and he gave ear unto me.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

2 В деня на скърбта си потърсих Господа,
Простирах нощя ръцете си и не преставах:
Душата ми не рачеше да се утеши.

2 In the day of my trouble I sought the Lord: my sore ran in the night, and ceased not: my soul refused to be comforted.

3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

3 Напомних си за Бога, и смутих се:
Размислих се, и омалня духът ми. (Села.)

3 I remembered God, and was troubled: I complained, and my spirit was overwhelmed. Selah.

4 Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

4 Удържал си очите ми в неспане:
Смаях се и не могох да продумам.

4 Thou holdest mine eyes waking: I am so troubled that I cannot speak.

5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

5 Размислих древните дни.
Годините на ветхите времена.

5 I have considered the days of old, the years of ancient times.

6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, като казва:

6 Напомням си за песента си ноще;
Размишлявам в сърдцето си,
И духът ми изпитва

6 I call to remembrance my song in the night: I commune with mine own heart: and my spirit made diligent search.

7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

7 Да ли ще негодува Господ вечно?
И не ще ли да е вече милостив?

7 Will the Lord cast off for ever? and will he be favourable no more?

8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

8 Да ли престана милостта му за всегда?
Пресече ли се словото му в род и род?

8 Is his mercy clean gone for ever? doth his promise fail for evermore?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

9 Да ли забрави да помилва Бог?
Или в гнева си затвори своите щедроти? (Села.)

9 Hath God forgotten to be gracious? hath he in anger shut up his tender mercies? Selah.

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

10 Тогаз рекох: Немощ е за мене това,
Да се изменява десницата на Вишния.

10 And I said, This is my infirmity: but I will remember the years of the right hand of the most High.

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

11 Ще помня делата Господни;
Ей, ще помня първите твои чудеса;

11 I will remember the works of the LORD: surely I will remember thy wonders of old.

12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

12 И ще се поучавам въ всичките твои дела,
И за деянията ти ще размишлявам.

12 I will meditate also of all thy work, and talk of thy doings.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

13 Боже, в светост е пътят ти:
Кой е Бог велик както наший Бог?

13 Thy way, O God, is in the sanctuary: who is so great a God as our God?

14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

14 Ти си Бог който правиш чудеса:
Явил си между народите силата си.

14 Thou art the God that doest wonders: thou hast declared thy strength among the people.

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

15 Избавил си с мишцата си людете си,
Синовете Яковови и Иосифови, (Села.)

15 Thou hast with thine arm redeemed thy people, the sons of Jacob and Joseph. Selah.

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

16 Видяха те водите, Боже:
Видяха те водите и се уплашиха:
Разтрепераха се и бездните.

16 The waters saw thee, O God, the waters saw thee; they were afraid: the depths also were troubled.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

17 Облаците изляха вода като порой:
Глас дадоха небесата,
И стрелите ти прелетяха.

17 The clouds poured out water: the skies sent out a sound: thine arrows also went abroad.

18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

18 Гласът на гърма ти бе в кръга небесен.
Осветиха светкавиците вселенната.
Потресе се и трепетна стана земята.

18 The voice of thy thunder was in the heaven: the lightnings lightened the world: the earth trembled and shook.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

19 През морето е пътят ти,
И стъпките ти през много води,
И следите ти не се познават.

19 Thy way is in the sea, and thy path in the great waters, and thy footsteps are not known.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

20 Водил си като овци людете си
С ръката Моисеева и Ааронова.

20 Thou leddest thy people like a flock by the hand of Moses and Aaron.

Превод от 1940 г

Цариградски превод

King James Version