1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
1 (по Слав. 77)
Масхил Асафов
Слушайте, люде мои, закона ми.
Приклонете ушите си към словата на устата ми.
Масхил Асафов
Слушайте, люде мои, закона ми.
Приклонете ушите си към словата на устата ми.
1 Give ear, O my people, to my law: incline your ears to the words of my mouth.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
3 Които чухме и познахме,
И нашите отци казаха нам.
И нашите отци казаха нам.
3 Which we have heard and known, and our fathers have told us.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
4 Не ще да ги укрием от чадата им в идещия род,
Като повествуваме хвалите на Господа,
Неговата сила, и чудесата му които направи.
Като повествуваме хвалите на Господа,
Неговата сила, и чудесата му които направи.
4 We will not hide them from their children, shewing to the generation to come the praises of the LORD, and his strength, and his wonderful works that he hath done.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
5 И постави свидетелство в Якова,
И закон положи в Израиля,
Които заповяда на отците ни
Да ги известят на чадата си,
И закон положи в Израиля,
Които заповяда на отците ни
Да ги известят на чадата си,
5 For he established a testimony in Jacob, and appointed a law in Israel, which he commanded our fathers, that they should make them known to their children:
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада,
6 За да ги знае идещият род,
Синовете, които ще се родят,
Да се въздигнат те и да приказват на чадата си;
Синовете, които ще се родят,
Да се въздигнат те и да приказват на чадата си;
6 That the generation to come might know them, even the children which should be born; who should arise and declare them to their children:
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
7 За да положат надеждата си на Бога,
И да не забравят делата Божии,
Но да пазят неговите заповеди,
И да не забравят делата Божии,
Но да пазят неговите заповеди,
7 That they might set their hope in God, and not forget the works of God, but keep his commandments:
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
8 И да не станат като отците си,
Род развратен и непокорлив,
Род, който не упази сърдцето си право.
И духът му не биде верен Богу.
Род развратен и непокорлив,
Род, който не упази сърдцето си право.
И духът му не биде верен Богу.
8 And might not be as their fathers, a stubborn and rebellious generation; a generation that set not their heart aright, and whose spirit was not stedfast with God.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
9 Ефремовите синове, оръжени с лъкове,
Върнаха се назад в деня на боя.
Върнаха се назад в деня на боя.
9 The children of Ephraim, being armed, and carrying bows, turned back in the day of battle.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
10 Не упазиха завета Божий,
И в закона му не рачиха да ходят.
И в закона му не рачиха да ходят.
10 They kept not the covenant of God, and refused to walk in his law;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
11 А забравиха неговите дела
И чудесата му които им показа.
И чудесата му които им показа.
11 And forgat his works, and his wonders that he had shewed them.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
12 Пред отците им направи чудеса
В Египетската земя, на полето Танис.
В Египетската земя, на полето Танис.
12 Marvellous things did he in the sight of their fathers, in the land of Egypt, in the field of Zoan.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
13 Раздвои морето и ги проведе;
И направи водите да стоят като грамада.
И направи водите да стоят като грамада.
13 He divided the sea, and caused them to pass through; and he made the waters to stand as an heap.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
14 И води ги дене с облак,
И всичката нощ с огнена виделина.
И всичката нощ с огнена виделина.
14 In the daytime also he led them with a cloud, and all the night with a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
15 Разцепи камене в пустинята,
И ги напои като от големи бездни.
И ги напои като от големи бездни.
15 He clave the rocks in the wilderness, and gave them drink as out of the great depths.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
16 И изведе струи из камика,
И низведе води като реки.
И низведе води като реки.
16 He brought streams also out of the rock, and caused waters to run down like rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
17 Но те приложиха да му съгрешават още,
И огорчиха Вишнаго в безводното място.
И огорчиха Вишнаго в безводното място.
17 And they sinned yet more against him by provoking the most High in the wilderness.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
18 И изкусиха Бога в сърдцето си,
Понеже искаха ястие според охотата си.
Понеже искаха ястие според охотата си.
18 And they tempted God in their heart by asking meat for their lust.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
19 Говориха против Бога и рекоха:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
19 Yea, they spake against God; they said, Can God furnish a table in the wilderness?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
20 Ето, удари камика, и потекоха води,
И потоци се наводниха:
Може ли и хляб да даде?
Или да приготви месо за людете си?
И потоци се наводниха:
Може ли и хляб да даде?
Или да приготви месо за людете си?
20 Behold, he smote the rock, that the waters gushed out, and the streams overflowed; can he give bread also? can he provide flesh for his people?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
21 За то чу Господ и се разгневи;
И огън се запали против Якова,
А още и гняв възлезе против Израиля;
И огън се запали против Якова,
А още и гняв възлезе против Израиля;
21 Therefore the LORD heard this, and was wroth: so a fire was kindled against Jacob, and anger also came up against Israel;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще ги избави.
22 Защото не повярваха Бога,
Нито уповаха на спасението негово,
Нито уповаха на спасението негово,
22 Because they believed not in God, and trusted not in his salvation:
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
23 Като заповяда на облаците от горе,
И отвори небесните двери,
И отвори небесните двери,
23 Though he had commanded the clouds from above, and opened the doors of heaven,
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
25 Хляб ангелски яде человек:
Проводи им храна до ситост.
Проводи им храна до ситост.
25 Man did eat angels' food: he sent them meat to the full.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
26 Подигна ... небето източен вятър,
И със силата си докара южния вятър;
И със силата си докара южния вятър;
26 He caused an east wind to blow in the heaven: and by his power he brought in the south wind.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
27 И одъжди върху тях месо като прах,
И птици крилати като морския пясък,
И птици крилати като морския пясък,
27 He rained flesh also upon them as dust, and feathered fowls like as the sand of the sea:
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
28 И направи ги да паднат всред стана им,
Около жилищата им.
Около жилищата им.
28 And he let it fall in the midst of their camp, round about their habitations.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
29 И ядоха и се наситиха твърде много;
И принесе им което желаеха.
И принесе им което желаеха.
29 So they did eat, and were well filled: for he gave them their own desire;
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
30 Не бяха се отстранили от желанието си:
Ястието им беше още в устата им,
Ястието им беше още в устата им,
30 They were not estranged from their lust. But while their meat was yet in their mouths,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
31 И гняв Божий ги възлезе на тях,
И уби по-тлъстите от тях,
И избраните Израилеви свали.
И уби по-тлъстите от тях,
И избраните Израилеви свали.
31 The wrath of God came upon them, and slew the fattest of them, and smote down the chosen men of Israel.
32 При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
32 При всичко това, още съгрешиха,
И на чудесата му не повярваха.
И на чудесата му не повярваха.
32 For all this they sinned still, and believed not for his wondrous works.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
33 За то изнури дните им в суета,
И годините им в смущение.
И годините им в смущение.
33 Therefore their days did he consume in vanity, and their years in trouble.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
34 Когато ги умъртвяваше, тогаз го търсеха,
И обращаха се и търсеха Бога на ранина.
И обращаха се и търсеха Бога на ранина.
34 When he slew them, then they sought him: and they returned and enquired early after God.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
35 И напомниха си че Бог им беше твърдиня,
И Бог Вишний избавител техен.
И Бог Вишний избавител техен.
35 And they remembered that God was their rock, and the high God their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
36 Но с устата си го ласкаеха,
И с езика си го лъжеха;
И с езика си го лъжеха;
36 Nevertheless they did flatter him with their mouth, and they lied unto him with their tongues.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
37 А сърдцето им не бе право с него,
Нито бяха верни на завета му.
Нито бяха верни на завета му.
37 For their heart was not right with him, neither were they stedfast in his covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
38 Но той като щедър
Прости беззаконието им да ги не погуби:
Много пъти удържа гнева си,
И не подигна всичката си ярост:
Прости беззаконието им да ги не погуби:
Много пъти удържа гнева си,
И не подигна всичката си ярост:
38 But he, being full of compassion, forgave their iniquity, and destroyed them not: yea, many a time turned he his anger away, and did not stir up all his wrath.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
39 И помена че бяха плът,
Вятър който прехожда и не се връща.
Вятър който прехожда и не се връща.
39 For he remembered that they were but flesh; a wind that passeth away, and cometh not again.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
40 Колко пъти го огорчиха в пустинята,
Прогневиха го в безводната земя,
Прогневиха го в безводната земя,
40 How oft did they provoke him in the wilderness, and grieve him in the desert!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
41 И се върнаха и изкушаваха Бога,
И Светия Израилев раздражаваха!
И Светия Израилев раздражаваха!
41 Yea, they turned back and tempted God, and limited the Holy One of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
42 Не поменаха силата на ръката му,
Деня в който ги избави от неприятеля,
Деня в който ги избави от неприятеля,
42 They remembered not his hand, nor the day when he delivered them from the enemy.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
43 Като показа в Египет знаменията си,
И чудесата си на полето Танис.
И чудесата си на полето Танис.
43 How he had wrought his signs in Egypt, and his wonders in the field of Zoan.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
44 И претвори в кръв реките им,
И струите им, за да не пият.
И струите им, за да не пият.
44 And had turned their rivers into blood; and their floods, that they could not drink.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
45 Проводи върх тях песии мухи, и ги изпоядоха,
И жаби, и ги изпогубиха.
И жаби, и ги изпогубиха.
45 He sent divers sorts of flies among them, which devoured them; and frogs, which destroyed them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
46 И предаде плодовете им на прузи,
И трудовете им на скакалци.
И трудовете им на скакалци.
46 He gave also their increase unto the caterpiller, and their labour unto the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
47 Порази с град лозята им,
И черниците им съ слана.
И черниците им съ слана.
47 He destroyed their vines with hail, and their sycomore trees with frost.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
48 И предаде на град скотовете им,
И стадата им на молнии.
И стадата им на молнии.
48 He gave up their cattle also to the hail, and their flocks to hot thunderbolts.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
49 Проводи върх тях пламенния си гняв,
Негодуване, и ярост, и скърб,
Проваждане на зли ангели.
Негодуване, и ярост, и скърб,
Проваждане на зли ангели.
49 He cast upon them the fierceness of his anger, wrath, and indignation, and trouble, by sending evil angels among them.
50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
50 Отвори път на гнева си:
Не пощади от смърт душата им.
И предаде на мор живота им.
Не пощади от смърт душата им.
И предаде на мор живота им.
50 He made a way to his anger; he spared not their soul from death, but gave their life over to the pestilence;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
51 И порази всеки първороден в Египет,
Начатък на силата им в жилищата на Хама.
Начатък на силата им в жилищата на Хама.
51 And smote all the firstborn in Egypt; the chief of their strength in the tabernacles of Ham:
52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
52 И дигна людете си като овци,
И заведе ги като стадо в пустинята.
И заведе ги като стадо в пустинята.
52 But made his own people to go forth like sheep, and guided them in the wilderness like a flock.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
53 И води ги безопасно, и не се уплашиха:
А неприятелите им покри морето.
А неприятелите им покри морето.
53 And he led them on safely, so that they feared not: but the sea overwhelmed their enemies.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
54 И въведе ги в предела на светостта си,
В гората която придоби десницата му.
В гората която придоби десницата му.
54 And he brought them to the border of his sanctuary, even to this mountain, which his right hand had purchased.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
55 И изгони от лицето им езичниците,
И раздели ги наследие с въже,
И в къщите им насели Израилевите племена.
И раздели ги наследие с въже,
И в къщите им насели Израилевите племена.
55 He cast out the heathen also before them, and divided them an inheritance by line, and made the tribes of Israel to dwell in their tents.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
56 Но изкусиха и огорчиха Бога Вишнаго,
И не упазиха уставите му.
И не упазиха уставите му.
56 Yet they tempted and provoked the most high God, and kept not his testimonies:
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
57 И върнаха се назад, и докараха се неверно както бащите им:
Изметнаха се като неверен лък.
Изметнаха се като неверен лък.
57 But turned back, and dealt unfaithfully like their fathers: they were turned aside like a deceitful bow.
58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
58 И го разгневиха с високите си места,
И с истуканите си го подигнаха на ревнувание.
И с истуканите си го подигнаха на ревнувание.
58 For they provoked him to anger with their high places, and moved him to jealousy with their graven images.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
59 чу Бог и разяри се,
И много се погнуси от Израиля:
И много се погнуси от Израиля:
59 When God heard this, he was wroth, and greatly abhorred Israel:
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
60 И напусна Силомската скиния
Дето беше се населил между человеците;
Дето беше се населил между человеците;
60 So that he forsook the tabernacle of Shiloh, the tent which he placed among men;
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
61 И предаде на плен силата си,
И славата си в неприятелска ръка;
И славата си в неприятелска ръка;
61 And delivered his strength into captivity, and his glory into the enemy's hand.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
62 И предаде на меч народа си,
И разяри се на наследието си.
И разяри се на наследието си.
62 He gave his people over also unto the sword; and was wroth with his inheritance.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
63 Момците им пояде огън,
И девиците им не жалеха:
И девиците им не жалеха:
63 The fire consumed their young men; and their maidens were not given to marriage.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
64 Свещениците им паднаха от нож,
И вдовиците им не плакаха.
И вдовиците им не плакаха.
64 Their priests fell by the sword; and their widows made no lamentation.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
65 Тогаз се събуди Господ като от сън;
Като силен мъж който изтрезва от вино:
Като силен мъж който изтрезва от вино:
65 Then the LORD awaked as one out of sleep, and like a mighty man that shouteth by reason of wine.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
66 И порази неприятелите си из отзад:
Посрамване вечно положи върх тях.
Посрамване вечно положи върх тях.
66 And he smote his enemies in the hinder parts: he put them to a perpetual reproach.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
67 И отхвърли Иосифовия шатър,
И племето Ефремово не избра;
И племето Ефремово не избра;
67 Moreover he refused the tabernacle of Joseph, and chose not the tribe of Ephraim:
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
68 Но избра Юдиното племе,
Гората Сион която възлюби.
Гората Сион която възлюби.
68 But chose the tribe of Judah, the mount Zion which he loved.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
69 Съгради като възвишения светилището си,
Като земята която основа въ век.
Като земята която основа въ век.
69 And he built his sanctuary like high palaces, like the earth which he hath established for ever.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
70 И избра Давида раба си,
И взе го от кошарите на овците;
И взе го от кошарите на овците;
70 He chose David also his servant, and took him from the sheepfolds:
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
71 И от подир доилиците овци го доведе
За да пасе Якова народа му,
И Израиля наследието му.
За да пасе Якова народа му,
И Израиля наследието му.
71 From following the ewes great with young he brought him to feed Jacob his people, and Israel his inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
72 И пасе ги според незлобието на сърдцето си,
И с изкуството на ръцете си ги води.
И с изкуството на ръцете си ги води.
72 So he fed them according to the integrity of his heart; and guided them by the skilfulness of his hands.
Превод от 1940 г
Цариградски превод
King James Version
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150