 | |
1 (по Слав. 88)
Масхил на Етана Езраев.
Твоите милости, Господи, въ век ще пея:
С устата си ще възвещавам твоята истина в род и род. |
|
2 Защото рекох: Милостта ти ще се съзиде въ век:
На небесата ще утвърдиш истината си. |
|
3 Направих завет с избрания си:
Клех се на Давида моя раб: |
|
4 За всякога ще утвърдя семето ти,
И ще съзида престола ти в род и род. (Села.) |
|
5 И небесата ще проповядат твоите чудеса, Господи,
И истината ти в събранието на светите. |
|
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу? |
|
7 Бог е твърде ужасителен в съвета на светите,
И страшен между всички които са около него. |
|
8 Господи Боже на Силите, кой е като тебе?
Силен си, Господи, и истината ти е около тебе. |
|
9 Ти владееш над надигането на морето:
Когато се подигат вълните му ти ги укротяваш. |
|
10 Ти си съкрушил Раава като някого смъртно ранен:
С мишцата на силата си разпръснал си враговете си. |
|
11 Твои са небесата, твоя и земята:
Вселенната и изпълнението й ти си ги основал. |
|
12 Север и юг, ти си ги създал.
Тавор и Ермон в името ти ще се зарадват. |
|
13 Имаш крепка мишца:
Силна е ръката ти висока десницата ти |
|
14 Правда и съдът са основание на престола ти:
Милостта и истината ще предходят пред твоето лице. |
|
15 Блажени людете които познават възклицанието на тръбите
Ще ходят, Господи, въ виделината на лицето ти. |
|
16 В твоето име се радват всеки ден,
И с правдата ти ще се възвишават. |
|
17 Защото ти си хвалата на силата им.
И с твоето благоволение ще се възвиси рогът наш. |
|
18 Защото Господне е защищението ни,
И на Светаго Израилева е царят наш. |
|
19 Говорил си тогаз на преподобния си чрез видение
И си рекъл: Турих помощ върху силния:
Възвисих избрания отмежду людете. |
|
20 Намерих Давида раба си:
Съ светия си елей го помазах. |
|
21 Ръката ми ще го поддържа,
И мишцата ми ще го укрепява. |
|
22 Няма да го оскърби враг,
Нито син беззаконен ще го озлоби. |
|
23 И ще съкруша пред него неприятелите му,
И които го ненавидят ще порази; |
|
24 А истината ми и милостта ми ще бъдат с него.
И с моето име ще се възвиси рогът му. |
|
25 И ще положа ръката му над морето,
И над реките десницата му. |
|
26 Той ще викне към мене: Отец ми си,
Бог мой, и канара на спасението ми. |
|
27 И аз още ще го направя първороден мой,
По-висок от земните царе. |
|
28 Вечно ще упазя към него милостта си,
И заветът ми ще бъде верен нему. |
|
29 И му ще направя да пребивае семето му въ век,
И престолът му като небесните дни. |
|
30 Ако оставят синовете му закона ми,
И не ходят в съдбите ми, |
|
31 Ако престъпят повеленията ми,
И не упазят заповедите ми, |
|
32 Тогаз ще посетя с жезъл престъпленията им,
И с бич беззаконията им; |
|
33 Но милостта си не ще отнема от него.
Нито ще изкривя истината си. |
|
34 Няма да престъпя завета си,
Нито ще променя това що е излязло из устните ми. |
|
35 Еднъж се клех в светостта си.
Няма да излъжа Давида. |
|
36 Семето му ще пребивае въ век,
И престолът му като слънцето пред мене: |
|
37 Като луната ще се утвърди въ век,
И като верен свидетел на небето. (Села.) |
|
38 Но ти си отхвърлил и презрял,
Разгневил си се против помазаника си. |
|
39 Унищожил си завета съ раба си:
Обезчестил си венеца му до земята. |
|
40 Съсипал си всичките му ограждения:
Превърнал си твърдините му в развалини. |
|
41 Разграбят го всички които минуват по пътя:
Стана укор на съседите си. |
|
42 Възвисил си десницата на враговете му:
Възрадвал си всичките му неприятели. |
|
43 Още си утъпил острото на меча му,
И не си го утвърдил в боя. |
|
44 Направил си да престане славата му,
И хвърлил си престола му на земята. |
|
45 Скратил си дните на младостта му:
Облякъл си го съ срам. (Села.) |
|
46 До кога, Господи? винаги ли ще се криеш?
Ще гори ли като огън яростта ти? |
|
47 Помни колко е кратко времето ми:
В каква суета си направил всичките человечески синове! |
|
48 Кой человек ще живее, и не ще види смърт?
Кой ще избави душата си от адовата ръка? (Села.) |
|
49 Де са предишните твои милости, Господи?
Ти си се клел Давиду в истината си. |
|
50 Помни, Господи, укорението на рабите си
Което нося в пазухата си от толко многочислени люде, |
|
51 С което враговете ти, Господи, укориха,
С което укориха стъпките на твоя помазаник. |
|
| 52 Благословен Господ въ век. Амин и амин. |
|
| |
| Цариградски превод | |
Помощ 
