 |  |
1 (по Слав. 88) Масхил на Етана Езраев. Твоите милости, Господи, въ век ще пея: С устата си ще възвещавам твоята истина в род и род. |
 |
2 Защото рекох: Милостта ти ще се съзиде въ век: На небесата ще утвърдиш истината си. |
 |
3 Направих завет с избрания си: Клех се на Давида моя раб: |
 |
4 За всякога ще утвърдя семето ти, И ще съзида престола ти в род и род. (Села.) |
 |
5 И небесата ще проповядат твоите чудеса, Господи, И истината ти в събранието на светите. |
 |
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу? |
 |
7 Бог е твърде ужасителен в съвета на светите, И страшен между всички които са около него. |
 |
8 Господи Боже на Силите, кой е като тебе? Силен си, Господи, и истината ти е около тебе. |
 |
9 Ти владееш над надигането на морето: Когато се подигат вълните му ти ги укротяваш. |
 |
10 Ти си съкрушил Раава като някого смъртно ранен: С мишцата на силата си разпръснал си враговете си. |
 |
11 Твои са небесата, твоя и земята: Вселенната и изпълнението й ти си ги основал. |
 |
12 Север и юг, ти си ги създал. Тавор и Ермон в името ти ще се зарадват. |
 |
13 Имаш крепка мишца: Силна е ръката ти висока десницата ти |
 |
14 Правда и съдът са основание на престола ти: Милостта и истината ще предходят пред твоето лице. |
 |
15 Блажени людете които познават възклицанието на тръбите Ще ходят, Господи, въ виделината на лицето ти. |
 |
16 В твоето име се радват всеки ден, И с правдата ти ще се възвишават. |
 |
17 Защото ти си хвалата на силата им. И с твоето благоволение ще се възвиси рогът наш. |
 |
18 Защото Господне е защищението ни, И на Светаго Израилева е царят наш. |
 |
19 Говорил си тогаз на преподобния си чрез видение И си рекъл: Турих помощ върху силния: Възвисих избрания отмежду людете. |
 |
20 Намерих Давида раба си: Съ светия си елей го помазах. |
 |
21 Ръката ми ще го поддържа, И мишцата ми ще го укрепява. |
 |
22 Няма да го оскърби враг, Нито син беззаконен ще го озлоби. |
 |
23 И ще съкруша пред него неприятелите му, И които го ненавидят ще порази; |
 |
24 А истината ми и милостта ми ще бъдат с него. И с моето име ще се възвиси рогът му. |
 |
25 И ще положа ръката му над морето, И над реките десницата му. |
 |
26 Той ще викне към мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми. |
 |
27 И аз още ще го направя първороден мой, По-висок от земните царе. |
 |
28 Вечно ще упазя към него милостта си, И заветът ми ще бъде верен нему. |
 |
29 И му ще направя да пребивае семето му въ век, И престолът му като небесните дни. |
 |
30 Ако оставят синовете му закона ми, И не ходят в съдбите ми, |
 |
31 Ако престъпят повеленията ми, И не упазят заповедите ми, |
 |
32 Тогаз ще посетя с жезъл престъпленията им, И с бич беззаконията им; |
 |
33 Но милостта си не ще отнема от него. Нито ще изкривя истината си. |
 |
34 Няма да престъпя завета си, Нито ще променя това що е излязло из устните ми. |
 |
35 Еднъж се клех в светостта си. Няма да излъжа Давида. |
 |
36 Семето му ще пребивае въ век, И престолът му като слънцето пред мене: |
 |
37 Като луната ще се утвърди въ век, И като верен свидетел на небето. (Села.) |
 |
38 Но ти си отхвърлил и презрял, Разгневил си се против помазаника си. |
 |
39 Унищожил си завета съ раба си: Обезчестил си венеца му до земята. |
 |
40 Съсипал си всичките му ограждения: Превърнал си твърдините му в развалини. |
 |
41 Разграбят го всички които минуват по пътя: Стана укор на съседите си. |
 |
42 Възвисил си десницата на враговете му: Възрадвал си всичките му неприятели. |
 |
43 Още си утъпил острото на меча му, И не си го утвърдил в боя. |
 |
44 Направил си да престане славата му, И хвърлил си престола му на земята. |
 |
45 Скратил си дните на младостта му: Облякъл си го съ срам. (Села.) |
 |
46 До кога, Господи? винаги ли ще се криеш? Ще гори ли като огън яростта ти? |
 |
47 Помни колко е кратко времето ми: В каква суета си направил всичките человечески синове! |
 |
48 Кой человек ще живее, и не ще види смърт? Кой ще избави душата си от адовата ръка? (Села.) |
 |
49 Де са предишните твои милости, Господи? Ти си се клел Давиду в истината си. |
 |
50 Помни, Господи, укорението на рабите си Което нося в пазухата си от толко многочислени люде, |
 |
51 С което враговете ти, Господи, укориха, С което укориха стъпките на твоя помазаник. |
 |
52 Благословен Господ въ век. Амин и амин. |
 |
 |  |
Цариградски превод |  |