Търсене в Библията онлайн
 
Псалми 89 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150 
1 (по Слав. 88)
Масхил на Етана Езраев.

Твоите милости, Господи, въ век ще пея:
С устата си ще възвещавам твоята истина в род и род.
2 Защото рекох: Милостта ти ще се съзиде въ век:
На небесата ще утвърдиш истината си.
3 Направих завет с избрания си:
Клех се на Давида моя раб:
4 За всякога ще утвърдя семето ти,
И ще съзида престола ти в род и род. (Села.)
5 И небесата ще проповядат твоите чудеса, Господи,
И истината ти в събранието на светите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
7 Бог е твърде ужасителен в съвета на светите,
И страшен между всички които са около него.
8 Господи Боже на Силите, кой е като тебе?
Силен си, Господи, и истината ти е около тебе.
9 Ти владееш над надигането на морето:
Когато се подигат вълните му ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Раава като някого смъртно ранен:
С мишцата на силата си разпръснал си враговете си.
11 Твои са небесата, твоя и земята:
Вселенната и изпълнението й ти си ги основал.
12 Север и юг, ти си ги създал.
Тавор и Ермон в името ти ще се зарадват.
13 Имаш крепка мишца:
Силна е ръката ти висока десницата ти
14 Правда и съдът са основание на престола ти:
Милостта и истината ще предходят пред твоето лице.
15 Блажени людете които познават възклицанието на тръбите
Ще ходят, Господи, въ виделината на лицето ти.
16 В твоето име се радват всеки ден,
И с правдата ти ще се възвишават.
17 Защото ти си хвалата на силата им.
И с твоето благоволение ще се възвиси рогът наш.
18 Защото Господне е защищението ни,
И на Светаго Израилева е царят наш.
19 Говорил си тогаз на преподобния си чрез видение
И си рекъл: Турих помощ върху силния:
Възвисих избрания отмежду людете.
20 Намерих Давида раба си:
Съ светия си елей го помазах.
21 Ръката ми ще го поддържа,
И мишцата ми ще го укрепява.
22 Няма да го оскърби враг,
Нито син беззаконен ще го озлоби.
23 И ще съкруша пред него неприятелите му,
И които го ненавидят ще порази;
24 А истината ми и милостта ми ще бъдат с него.
И с моето име ще се възвиси рогът му.
25 И ще положа ръката му над морето,
И над реките десницата му.
26 Той ще викне към мене: Отец ми си,
Бог мой, и канара на спасението ми.
27 И аз още ще го направя първороден мой,
По-висок от земните царе.
28 Вечно ще упазя към него милостта си,
И заветът ми ще бъде верен нему.
29 И му ще направя да пребивае семето му въ век,
И престолът му като небесните дни.
30 Ако оставят синовете му закона ми,
И не ходят в съдбите ми,
31 Ако престъпят повеленията ми,
И не упазят заповедите ми,
32 Тогаз ще посетя с жезъл престъпленията им,
И с бич беззаконията им;
33 Но милостта си не ще отнема от него.
Нито ще изкривя истината си.
34 Няма да престъпя завета си,
Нито ще променя това що е излязло из устните ми.
35 Еднъж се клех в светостта си.
Няма да излъжа Давида.
36 Семето му ще пребивае въ век,
И престолът му като слънцето пред мене:
37 Като луната ще се утвърди въ век,
И като верен свидетел на небето. (Села.)
38 Но ти си отхвърлил и презрял,
Разгневил си се против помазаника си.
39 Унищожил си завета съ раба си:
Обезчестил си венеца му до земята.
40 Съсипал си всичките му ограждения:
Превърнал си твърдините му в развалини.
41 Разграбят го всички които минуват по пътя:
Стана укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на враговете му:
Възрадвал си всичките му неприятели.
43 Още си утъпил острото на меча му,
И не си го утвърдил в боя.
44 Направил си да престане славата му,
И хвърлил си престола му на земята.
45 Скратил си дните на младостта му:
Облякъл си го съ срам. (Села.)
46 До кога, Господи? винаги ли ще се криеш?
Ще гори ли като огън яростта ти?
47 Помни колко е кратко времето ми:
В каква суета си направил всичките человечески синове!
48 Кой человек ще живее, и не ще види смърт?
Кой ще избави душата си от адовата ръка? (Села.)
49 Де са предишните твои милости, Господи?
Ти си се клел Давиду в истината си.
50 Помни, Господи, укорението на рабите си
Което нося в пазухата си от толко многочислени люде,
51 С което враговете ти, Господи, укориха,
С което укориха стъпките на твоя помазаник.
52 Благословен Господ въ век. Амин и амин.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89  90  91  92  93  94  95  96  97  98  99  100  101  102  103  104  105  106  107  108  109  110  111  112  113  114  115  116  117  118  119  120  121  122  123  124  125  126  127  128  129  130  131  132  133  134  135  136  137  138  139  140  141  142  143  144  145  146  147  148  149  150