1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150
1 (по Слав. 89)
Молитва на Моисея, Божия человек.
Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.
Молитва на Моисея, Божия человек.
Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.
2 Преди да се родят горите
И да се създаде земята и вселенната,
От века и до века ти си Бог.
И да се създаде земята и вселенната,
От века и до века ти си Бог.
3 Вращаш человека в пръстта
И казваш: Върнете се, человечески синове.
И казваш: Върнете се, человечески синове.
4 Защото тисяща години пред тебе
Са като вчерашния ден който премина,
И като нощна стража.
Са като вчерашния ден който премина,
И като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш: те са като сън:
Заран са като трева която процъвтява:
Заран са като трева която процъвтява:
6 Заран цъвти и процъвтява,
Вечер се окосява и изсъхнува.
Вечер се окосява и изсъхнува.
7 Защото изчезнуваме от гнева ти,
И от яростта ти смаяни сме.
И от яростта ти смаяни сме.
8 Положил си беззаконията ни пред себе си,
И скришните ни грехове въ виделината на лицето си.
И скришните ни грехове въ виделината на лицето си.
9 Понеже всичките ни дни заминават с гнева ти:
Прекарваме годините си като мечтание.
Прекарваме годините си като мечтание.
10 Дните на живота ни в себе си са седемдесет години,
И ако има сила осемдесет години;
Но и най-добрите от тях са труд и скърб,
Защото скоро прехождат, и ние летим.
И ако има сила осемдесет години;
Но и най-добрите от тях са труд и скърб,
Защото скоро прехождат, и ние летим.
11 Кой знае силата на гнева ти
И на яростта ти според страха ти?
И на яростта ти според страха ти?
12 Научи ни да броим така дните си
Щото да прилепяваме сърдцата си в мъдрост.
Щото да прилепяваме сърдцата си в мъдрост.
13 Обърни се, Господи: до кога?
И умилостиви се на рабите си.
И умилостиви се на рабите си.
14 Насити ни с милостта си рано;
И ще се радваме, и веселим въ всичките наши дни.
И ще се радваме, и веселим въ всичките наши дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните в които беше ни оскърбил,
С годините в които видяхме зло.
С годините в които видяхме зло.
16 Да се яви твоето дело на рабите ти,
И твоята слава на синовете им.
И твоята слава на синовете им.
17 И да бъде светлостта на Господа Бога нашего върху нас;
И делото на ръцете ни утвърждавай върху нас;
Ей, делото на ръцете ни утвърждавай го.
И делото на ръцете ни утвърждавай върху нас;
Ей, делото на ръцете ни утвърждавай го.
Цариградски превод
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150