1 Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:

1 И тези са имената на синовете Израилеви които влязоха в Египет наедно с Якова : всеки наедно с челядта си влязоха:

1 Now these are the names of the children of Israel, which came into Egypt; every man and his household came with Jacob.

2 Рувим, Симеон, Левий и Юда,

2 Рувим, Симеон, Левий, и Юда,

2 Reuben, Simeon, Levi, and Judah,

3 Исахар, Завулон и Вениамин,

3 Исахар, Завулон, и Вениамин,

3 Issachar, Zebulun, and Benjamin,

4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.

4 Дан, и Нефталим, Гад, и Асир.

4 Dan, and Naphtali, Gad, and Asher.

5 Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.

5 И всичките души които излязоха из чреслата на Якова бяха души седемдесет; а Иосиф беше в Египет.

5 And all the souls that came out of the loins of Jacob were seventy souls: for Joseph was in Egypt already.

6 И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

6 И умря Иосиф, и всичките му братя, и всичкий онзи род.

6 And Joseph died, and all his brethren, and all that generation.

7 А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.

7 И наплодиха се синовете Израилеви, и разпространиха се, и много станаха, и укрепиха се твърде много, до толко щото мястото се напълни от тях.

7 And the children of Israel were fruitful, and increased abundantly, and multiplied, and waxed exceeding mighty; and the land was filled with them.

8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.

8 А тогаз стана нов цар над Египет който не познаваше Иосифа.

8 Now there arose up a new king over Egypt, which knew not Joseph.

9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;

9 И рече на людете си: Ето, людете на синовете Израилеви са по-много и по-яки от нас:

9 And he said unto his people, Behold, the people of the children of Israel are more and mightier than we:

10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

10 елате да измислим нещо против тях за да се не умножат, и, ако се случи бран, и те се съединят с неприятелите ни, и направят бран против нас, и излезат из мястото.

10 Come on, let us deal wisely with them; lest they multiply, and it come to pass, that, when there falleth out any war, they join also unto our enemies, and fight against us, and so get them up out of the land.

11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.

11 И постави над тях настойници на работите за да ги утесняват с тежките си работи; и съзидаха на Фараона градове за житници, Питом и Рамесий.

11 Therefore they did set over them taskmasters to afflict them with their burdens. And they built for Pharaoh treasure cities, Pithom and Raamses.

12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.

12 Но колкото ги утесняваха, толкоз повече се умножаваха те и нарасваха. И Египтяните бяха неспокойни поради Израилевите синове.

12 But the more they afflicted them, the more they multiplied and grew. And they were grieved because of the children of Israel.

13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

13 И Египтяните порабощаваха жестоко Израилевите синове,

13 And the Egyptians made the children of Israel to serve with rigour:

14 огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

14 и огорчаваха живота им с жестокото работене в калта, и в кирничите, и в всичките работи на полетата: всичките им работи с които ги порабощаваха бяха жестоки.

14 And they made their lives bitter with hard bondage, in morter, and in brick, and in all manner of service in the field: all their service, wherein they made them serve, was with rigour.

15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

15 И говори Египетский цар на бабите Еврейски, (от които първата се именуваше Шифра, а втората Фуа,)

15 And the king of Egypt spake to the Hebrew midwives, of which the name of the one was Shiphrah, and the name of the other Puah:

16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

16 и рече им: Когато бабувате на Еврейките и видите ги че раждат, ако е мъжко, убивайте го, ако ли е женско, тогаз нека живее.

16 And he said, When ye do the office of a midwife to the Hebrew women, and see them upon the stools; if it be a son, then ye shall kill him: but if it be a daughter, then she shall live.

17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

17 Но бабите се убояха от Бога, и не правеха каквото им рече Египетский цар, но оставяха живи мъжките.

17 But the midwives feared God, and did not as the king of Egypt commanded them, but saved the men children alive.

18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?

18 Тогаз повика Египетский цар бабите и рече им: Защо направихте това нещо, и оставяте живи мъжките?

18 And the king of Egypt called for the midwives, and said unto them, Why have ye done this thing, and have saved the men children alive?

19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

19 И бабите говориха Фараону: че Еврейките не са като Египетските жени; защото са здрави, и раждат преди да влязат при тях бабите.

19 And the midwives said unto Pharaoh, Because the Hebrew women are not as the Egyptian women; for they are lively, and are delivered ere the midwives come in unto them.

20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.

20 И Бог правеше добро на бабите; и умножаваха се людете и укрепяваха се твърде много.

20 Therefore God dealt well with the midwives: and the people multiplied, and waxed very mighty.

21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

21 И понеже се боеха бабите от Бога, направи им къщи.

21 And it came to pass, because the midwives feared God, that he made them houses.

22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.

22 А Фараон заповяда на всичките си люде и казваше: Всяко мъжко което се роди, хвърляйте го в реката; а всяко женско оставяйте да живее.

22 And Pharaoh charged all his people, saying, Every son that is born ye shall cast into the river, and every daughter ye shall save alive.