1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

1 Мъдрий син приема отеческото поучение;
А присмивателят не слуша обличение.

1 A wise son heareth his father's instruction: but a scorner heareth not rebuke.

2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

2 От плодовете на устата си ще се храни человек с добрини,
А душата на беззаконниците с насилство.

2 A man shall eat good by the fruit of his mouth: but the soul of the transgressors shall eat violence.

3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

3 Който пази устата си упазва душата си;
А който много отваря устните си ще погине.

3 He that keepeth his mouth keepeth his life: but he that openeth wide his lips shall have destruction.

4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

4 Душата на ленивия желае, и няма;
А душата на радивите ще се угои.

4 The soul of the sluggard desireth, and hath nothing: but the soul of the diligent shall be made fat.

5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

5 Праведният мрази лъжлива дума;
А нечестивият причинява срамота и безчестие.

5 A righteous man hateth lying: but a wicked man is loathsome, and cometh to shame.

6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

6 Правдата съхранява ходещия непорочно;
А нечестието съсипва грешния.

6 Righteousness keepeth him that is upright in the way: but wickedness overthroweth the sinner.

7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

7 Някой се прави богат, а няма нищо;
А някой се прави сиромах, но има имот много.

7 There is that maketh himself rich, yet hath nothing: there is that maketh himself poor, yet hath great riches.

8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

8 Избавление на душата на человека е богатството му;
А сиромахът не чуе само обличение.

8 The ransom of a man's life are his riches: but the poor heareth not rebuke.

9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

9 Виделото на праведните е весело;
А светилникът на нечестивите ще угасне.

9 The light of the righteous rejoiceth: but the lamp of the wicked shall be put out.

10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

10 Само от гордост произхожда препиране;
А мъдростта е с онези които приемат съвети.

10 Only by pride cometh contention: but with the well advised is wisdom.

11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

11 Богатство придобивано от суета ще намалее;
А който събира с ръката си ще го умножи.

11 Wealth gotten by vanity shall be diminished: but he that gathereth by labour shall increase.

12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

12 Ожидане отлагано изнемощева сърдцето;
А постигнато желание е дърво на живот.

12 Hope deferred maketh the heart sick: but when the desire cometh, it is a tree of life.

13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

13 Който презира словото ще погине;
А който почита заповедта ще приеме въздаяние.

13 Whoso despiseth the word shall be destroyed: but he that feareth the commandment shall be rewarded.

14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

14 Учението на мъдрия е извор на живот,
И отдалечава от сетите на смъртта.

14 The law of the wise is a fountain of life, to depart from the snares of death.

15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

15 Благ разум дава благодат;
А пътят на беззаконниците е жесток.

15 Good understanding giveth favour: but the way of transgressors is hard.

16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

16 Всеки благоразумен върши работа със знание;
А безумният открива глупост.

16 Every prudent man dealeth with knowledge: but a fool layeth open his folly.

17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

17 Злий вестител пада в зло;
А верний посланник е изцеление.

17 A wicked messenger falleth into mischief: but a faithful ambassador is health.

18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

18 Сиромашия и срам ще постигнат тогоз който отхвърля поучение;
А който пази обличение почтен ще бъде.

18 Poverty and shame shall be to him that refuseth instruction: but he that regardeth reproof shall be honoured.

19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

19 Изпълнено желание весели душата;
А на безумните е гнусно да се уклоняват от злото.

19 The desire accomplished is sweet to the soul: but it is abomination to fools to depart from evil.

20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

20 Който ходи с мъдри ще бъде мъдър;
А другарът на безумните ще се разврати.

20 He that walketh with wise men shall be wise: but a companion of fools shall be destroyed.

21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

21 Зло гони грешните;
А на праведните ще се въздаде добро.

21 Evil pursueth sinners: but to the righteous good shall be repayed.

22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

22 Добрият оставя наследие на синове и внуци;
А богатството на грешния се пази за праведния.

22 A good man leaveth an inheritance to his children's children: and the wealth of the sinner is laid up for the just.

23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

23 Нивата на сиромасите има много храна;
Но някои погинват от нямане на съд.

23 Much food is in the tillage of the poor: but there is that is destroyed for want of judgment.

24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

24 Който щади тоягата си мрази сина си;
Но който го обича наказва го с време.

24 He that spareth his rod hateth his son: but he that loveth him chasteneth him betimes.

25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

25 Праведний яде до насищане на душата си;
А търбухът на нечестивите ще бъде в лишение.

25 The righteous eateth to the satisfying of his soul: but the belly of the wicked shall want.